|
* '''Дунавски кръстоносен поход 1396 г.'''
{{основна|Битка при Никопол}}
В [[1394]] г. папа [[Бонифаций IX]] обявява кръстоносен поход срещу [[турци]]те. Войски от целия хрисиянскихристиянски свят: от Испания, Франция, Германия, Англия, Унгария, Чехия и Полша, Венеция, Генуа, Кипър и Родос, България и Влахия, общо над 90,000 меча водени от император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд I]] се бият срещу турците и техният съюзник [[Сърбия]]. Успешно освобождватосвобождават западните български земи, [[Видин]] и [[Оряхово]], но след поражението при Никопол на [[25]] [[септември]] [[1396]] г. губят войната.
=== Други кръстоносни походи ===
* [[Първи смирненски кръстоносен поход]] 1343 - 1344 Обявен е от папа [[Климент VI]] с Bula de Cruzada (Кръстоносна Була) - "Insurgentibus contra fidem" от 30 септември 1342 г. срещу безчинствата на пиратсващияпиратстващия в [[Бяло море]] и [[Средиземно море]] на турския [[бей]] [[Умур бег]] главатар на [[селджуки|селджушкия]] бейлик [[Айдън (емирство)|Айдън]] установил столицата си в [[Смирна]], на [[13]] [[май]] [[1344]] в битката в залива на Смирна кръстоносния флот от 20 венециански, 6 родоски и 4 кипърски кораба под командването на Анри (Henryk) от [[Асти (град)|Аст]] печели решителна победа срещу турците, след няколкодневни сражения на [[28]] [[октомври]] [[1344]] Кръстоносните сили на [[Република Венеция]], [[Хоспиталиери|Родоските рицари]] и [[Кипърско кралство|Кипърския крал Хуго (Хю) IV]] превзеематпревземат столицата на емирството Смирна, но без цитаделата на града.
* [[Втори смирненски кръстоносен поход]] 1345 - 1346 Обявен е от папата в [[1345]], кръстоносците тръгват в [[ноември]] водени от [[Бургундия|бургундеца]] Хумберт II дофин на [[Виен]] (Humbert II de Viennois), през [[февруари]] [[1346]] разбиват турците при [[Митилини]] и укрепват позициите си в града и района. В [[1348]] г. [[Умур бег]] контраатакува, но е убит в боя при цитаделата на града.
== Последствия ==
За разлика от Първия късните кръстоносни походи през XIII век са лишени от всеобща обществена подкрепа, а след последното падане на град [[Акра (Израел)|Акра]] през 1291 г. и унищожаването на [[катари]]те кръстоносният идеал губи своя престиж и заради оправдаването от страна на [[папа]]та на политическа и териториална агресия в границите на самата Католическа [[Европа]]. Папската институция допуска сериозно дискредитиране през целия този период и това несъмненеонесъмнено стимулира по-късни процеси като Духовната реформация и [[Тридесетгодишна война|Религиозните войни]] с [[протестанти]]те. С кръстоносните походи папата '''легитимира войната''' въпреки догматичните инструкции против насилието, проповядвани от самата църква. Позовавайки се на [[Августин|Блажени Августин]] и неговата доктрина за ''"справедливата война"'', водена от християните срещу агресор-нехристиянин, папата предлага една по съшествосъщество свещена война, ''християнски джихад'' и насилствено разпространяване на римокатолическия ритуал на вярата. Това също е в конфликт с налаганите църковни норми, за които през 12 век [[теология|теолог]]а [[Ален от Лил]] потвърждава, че:
{{цитат|...никой няма право да отнеме живота на друго човешко същество, макар и нехристиянско, защото всички са чеда божии и могат да постигнат спасение на душата си...|}}
|
