Уикипедия

Кюстенджа: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 21:
}}
 
'''Кюсте&#768;нджа'''<ref>[[Българска енциклопедия (Братя Данчови)|Енциклопедия на братя Данчови]], 1936 г.</ref><ref>Енциклопедия България, Том 2, БАН, София, 1982, стр. 690.</ref><ref>[[У:Н6|Наредба№6]], Глава 2, Чл. 15. (1)</ref><ref>Голяма енциклопедия България, Том 7, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012, стр. 2539.</ref> или '''Констанца''' ({{lang-ro|Constanța}}, ''Констанца''; {{lang-tr|Köstence}}, ''Кьостендже'') е [[град]] в югоизточна [[Румъния]], административен център на окръг [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]] и най-голямото румънско [[пристанище]]. Населението му е около 284 000 души (към 2011) г.<ref name="pop2011">{{икона|ro}} [http://www.recensamantromania.ro/wp-content/uploads/2013/07/sR_Tab_8.xls Populatia stabila dupa etnie – judete, municipii, orase, comune]</ref>
 
== География ==
Ред 30:
Климатът е влажен [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], с топло лято, мека зима и равномерно разпределение на валежите през годината.
 
{{Weather box
|width=750px
|location= Констанца
Ред 174:
[[Image:Constanta Museum.jpg|thumb|250px|left|Музеят в Кюстенджа]]
 
Кюстенджа се смята за най-стария непрекъснато обитаван град в Румъния. Той е основан в началото на VI век пр.н.е. при [[Велика гръцка колонизация|Великата гръцка колонизация]] от заселници от малоазиатския град [[Милет]] и първоначално носи името '''Томи'''. Селището придобива статут на [[полис]] едва през IV век пр.н.е. Пристанището е използвано от гърците за търговия с местното население — – [[гети]], [[скити]] и [[келти]], което води до разцвет на Томи през III век пр.н.е. Дълго време доминиран от [[Одриско царство|Одриското царство]], през 29 година пр.н.е. градът е завладян от [[Древен Рим|римляните]]. Тук прекарва в изгнание последните осем години от живота си известният римски поет [[Овидий]], описващ града като разорено от войните и културно изостанало селище на края на империята. Томи става важен християнски център, като разпространението на [[православие]]то в региона се приписва на свети апостол [[Андрей]].
 
Първоначално част от римската провинция [[Мизия]], след реформите на [[Диоклециан]] Томи става център на провинция [[Малка Скития]]. Малко по-късно градът получава името ''Констанция'', дадено му от император [[Константин I Велики]] в чест на неговата полусестра [[Констанция]]. В края на VI век градът е обсаждан от [[авари]]те, а след това става част от [[Първа българска държава|Първата]] и [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. През XIV век Констанца е в границите на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]], а около 1419 година е присъединен към [[Османска империя|Османската империя]].
Ред 180:
[[Файл:Bulgarian-church-and-school-Konstanta.jpg|дясно|мини|250п|Българската църква и училище в Кюстенджа, началото на 20 век]]
 
През 1860 година е изградена [[железопътна линия]], свързваща Кюстенджа с град [[Черна вода (град)|Черна вода]] на река [[Дунав]]. Още с учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1870 година градът е част от нея. След [[Руско-турска_война_(1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877- – 1878 година Кюстенджа, заедно с цяла [[Северна Добруджа]], става част от Румъния. Градът се превръща в главно морско пристанище на страната и основен транзитен пункт за румънския износ. В 1889 година eе построена внушителна българска църква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското училище (Şonţu Gheorghe Maior 7). След изграждането на [[Крал Карол I (мост)|моста]] при Черна вода през 1895 година Кюстенджа се свързва с румънската железопътна мрежа, по същото време се открива редовна линия до [[Истанбул]].
 
През следващите години румънските правителства взимат сериозни мерки за колонизация на региона, заселвайки го с [[румънци]] от всички краища на страната, за да изменят съотношението в етническия състав на населението, което дотогава е съставено в преобладаващата си част от [[българи]], [[турци]] и [[татари]].<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm Научна експедиция в Добруджа 1917]</ref>. Според Географския речник на Ж. Чанков през 1879 година Кюстенджа има около 5000 жители, като румънци няма. Към 1918 година населението на града наброява над 25 000 души, от които една трета румънци, а останалите са българи, турци, евреи, гърци и други. Чанков описва Кюстенджа като богат и многолюден град, с голямо политическо и стопанско значение. По време на Първата световна война градът се дели на стара и нова част:{{цитат|Новата част на града е модерна —– широки улици, с хубави хотели и магазини, паркове и булеварди, но старата част има ориенталски тип.<ref>Чанков, Ж. Географски речник на България, Македония, Добруджа и Поморавия, София 1918, с. 173.</ref>|}}
 
[[Image:Port of Constanca.jpg|thumb|260px|дясно|[[Пристанище Кюстенджа|Пристанището в Кюстенджа]] е по-голямо от [[Пристанище Варна|варненското]] и [[Пристанище Бургас|бургаското]] взети заедно.]]
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година трима души от Кюстенджа са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.</ref> През [[Първа световна война|Първата световна война]], на 22 октомври 1916 година, Кюстенджа е завзета от [[България|български]], [[Германия|германски]] и [[Османска империя|османски войски]]. Съгласно нератифицирания от Румъния [[Букурещки договор (1918)|Букурещки договор]] от 1918 година градът остава в частта от Добруджа, поставена под съвместен контрол на [[Централни сили|Централните сили]], но след [[Солунско примирие|капитулацията на България]] през септември 1918 година Румъния си връща контрола над областта.
 
През междувоенния период Кюстенджа продължава да се разраства като търговски център и през 30-те години над половината от румънския износ преминава през неговото пристанище. [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] от 1940 година, с която Румъния отстъпва на България [[Южна Добруджа]], предвижда и обмен на население, като част от българите от Кюстенджа се преселват в България. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Кюстенджа и най-вече нейното пристанище е тежко засегнато от масивни бомбардировки на авиацията на [[Декларация на Обединените нации|Обединените нации]].
 
== Население ==
В [[Метрополен регион|метрополиса]] на Констанца живеят 387 593 души.<ref name="pop2011"></ref>
{{раздел-мъниче}}
 
{| class="wikitable"
Последното преброяване показва, че в Кюстенджа живеят над 300&nbsp;000 души, повечето от които румънци. В Констанца има радиопрограма, излъчваща на български език за българското малцинство там.
|-
! Етнос
! 1853<ref>Robert Stănciugel и Liliana Monica Bălașa, ''Dobrogea în Secolele VII-XIX. Evoluție istorică'', Букурещ, 2005; с. 202</ref>
! 1896<ref>[[Lucian Boia]], History and Myth in Romanian Consciousness, Central European University Press, 2001, с. 182</ref>
! 1912<ref>Ioan N Roman, ''La population de la Dobrogea d'après le recensement du 1er janvier 1913'' в ''La Dobrogea Roumaine'', Букурещ, 1919</ref>
! 2002<ref>{{икона|ro}} [http://www.edrc.ro/recensamant.jsp?regiune_id=503&judet_id=634&localitate_id=635 Structura Etno-demografică a României]</ref>
! 2011<ref name="pop2011"></ref>
|-
| Всичко
| 5 204
| 10 419
| 27 201
| 310 471
| 283 872
|-
| [[Румънци]]
| 279 (5.4%)
| 2 519 (24.1%)
| 15 663 (57.6%)
| 286 332 (92.2%)
| 235 925 (83.11%)
|-
| [[Татари]]
| 1 853 (35.6%)
| rowspan=2 | 2 202 (21.1%)
| 277 (1%)
| 8 724 (2.8%)
| 7 367 (2.6%)
|-
| [[Турци]]
| 104 (2.0%)
| 2 451 (9%)
| 9 018 (2.9%)
| 6 525 (2.3%)
|-
| [[Гърци]]
| 1 542 (29.6%)
| 2 460 (23.6%)
| 3 170 (11.6%)
| 546 (0.17%)
| 231 (0.08%)
|-
| [[Българи]]
| 342 (6.5%)
| 1 060 (10.1%)
| 940 (3.4%)
| 48 (0.01%)
| 18 (0.01%)
|-
| [[Евреи]]
| 344 (6.6%)
| 855 (8.2%)
| 1 266 (4.6%)
| 44 (0.01%)
| 31 (0.01%)
|-
| [[Цигани]]
| 127 (2.5%)
| -
| -
| 2 962 (0.97%)
| 2 225 (0.78%)
|}
 
== Управление ==
Line 216 ⟶ 279:
* HCM Constanţa ([[хандбал]])
* [[Фарул]], [[футбол]]ен отбор
* VCM Constanta ([[волейбол]])
 
== Известни личности ==
;Родени в Кюстенджа
* {{BGR-флаг}} [[Александър Огнянов]] (1884 - – 1953), български политик
* {{BGR-флаг}} Георги Марков (1878 - – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 426.</ref>
* {{BGR-флаг}} [[Иван Пенаков]] (1883 - – 1971), български общественик
* {{BGR-флаг}} [[Коста Списаревски]] (1882 - – 1953), български дипломат
* {{BGR-флаг}} Ненчо Вълчев (1864 - – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 133.</ref>
* {{BGR-флаг}} Николай Николаев (1893 - – ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]], четата на [[Борис Илиев]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 495.</ref>
* {{BGR-флаг}} [[Петър Огнянов]] (1845 - – 1933), български общественик
* {{BGR-флаг}} [[Сава Огнянов]] (1876 - – 1933), български актьор
* {{BGR-флаг}} [[Стоян Милошев]] (1881 - – след 1943), български банкер<ref name="Обзор">{{cite book |title= Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1986|publisher= Народна библиотека „Кирил и Методий“|location=София |isbn= |pages= 121 |url= http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Obzor._.7%281%29.pdf |accessdate= }}</ref>
* {{BGR-флаг}} Желязко Райнов, автор на румънско-български и българско-румънски речници и изследвания (БАН)(? - – София, 70-те год.20век)
 
;Починали в Кюстенджа
* {{RUP-флаг}} {{ROU-флаг}} [[Николае Караиску]] (1911 - – 1969), поет
* {{RUP-флаг}} {{ROU-флаг}} [[Николае Каратана]] (1914 - – 1992), поет
* [[Овидий]] (43 пр.н.е. - – 17), поет
 
== Бележки ==
Line 241 ⟶ 304:
== Външни препратки ==
* '''Политика'''
** Кметство - – [http://www.primaria-constanta.ro http://www.primaria-constanta.ro]
** Окръжен съвет Кюстенджа - – [http://www.cjc.ro http://www.cjc.ro]
** Окръжна администрация на окръг Кюстенджа - – [http://www.prefectura-ct.ro http://www.prefectura-ct.ro]
* Сайт на града - – [http://www.constantaonline.ro http://www.constantaonline.ro]
* Live Webcam - – [http://www.rolitoral.ro/site/displayarticle4.html http://www.rolitoral.ro/site/displayarticle4.html]
 
* '''Образование'''
** Университет Овидий - – [http://www.univ-ovidius.ro http://www.univ-ovidius.ro]
** Морски университет - – [http://www.imc.ro http://www.imc.ro]
** Национален колеж "[[Михай Еминеску]] " - – [http://rd.lx.ro http://rd.lx.ro]
** Морска академия "[[Мирча Стария]] " - – [http://www.anmb.ro http://www.anmb.ro]
 
* '''Музеи'''
** Музей за национална история и археология - – [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-2-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-2-page-1.html]
** Музей на изкуствата - – [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-23-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-23-page-1.html]
** Музей на народното изкуство - – [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-24-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-24-page-1.html]
** Музей на румънската флота - – [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-28-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-28-page-1.html]
 
* '''Транспорт'''
** Международно летище Кюстенджа - – [http://www.aic.ro http://www.aic.ro]
** Пристанищна администрация Констанца - – [http://www.constantza-port.ro http://www.constantza-port.ro]
** Жп гара Констанца —– заминаващи - – [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-68-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-68-page-1.html]
** Жп гара Констанца —– пристигащи - – [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-67-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-67-page-1.html]
 
{{Градове в Румъния}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кюстенджа“.