Артуро Перес-Реверте: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{ref-xx}} → {{икона|xx}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Писател
| име = Артуро Перес-Реверте
| име-оригинал = Arturo Pérez-Reverte
| снимка = Perez reverte crop.jpg
| описание =
▲| място на раждане = [[Картахена]], [[Испания]]
| място на смърт =
| работил = [[писател]] и [[журналист]]
| националност =
| период = 1986-
| жанрове = [[исторически роман|исторически]] и [[детективски роман]]
| направление =
| дебют =
| повлиян = [[Франсиско де Кеведо]],
[[Александър Дюма-баща|Александър Дюма (баща)]]
| повлиял =
Line 29 ⟶ 27:
== Биография ==
Артуро Перес-Реверте е роден в [[Картахена]], област Мурсия на [[25 ноември]] [[1951]] година. Следва журналистика, като през трите първи години от следването си учи и политология. Работи като военен репортер 21 години (1973-1994). Първите му стъпки в журналистиката прави в ежедневника „Пуебло“, където остава 12 години. През 1977 година едновременно с тази работа и заедно с колегата си Висенте Талон основава списанието „Дефенса“ (Defensa), излязло по павилионите през април 1978 година, на което е главен редактор, докато задълженията му като кореспондент го принуждават да напусне издателството. След като напуска, постъпва в „Телевизион
В началото на 1990-те представя по ИНР (Испанско Национално Радио) „Законът на улицата“
Както споделя в „Територио Команче“, той си тръгва отвратен заради липсата на средства и заради политизирането на телевизията. Като военен кореспондент предава въоръжени конфликти от Кипър, Ливан, Еритрея, Сахара, [[Малвински острови|Малвините]], Ел Салвадор, Никарагуа, Чад, Либия, Судан, Мозамбик, Ангола, Персийският залив, Хърватия, Босна и т. н. Войната в Еритрея през 1977 година го впечатлява особено. Той я цитира няколко пъти в статиите си и в романа си „Територио Команче“. В нея изчезва за няколко месеца и едва успява да оцелее, благодарение на приятелите си от партизански отряд. Веднъж дори се налага да защитава живота си с оръжие.
Line 37 ⟶ 35:
През 1994 година оставя професията си като репортер и се посвещава изцяло на литературата. Започва кариерата си на писател през 1986 г. с издаването на „Майсторът по фехтовка“, макар че вече е публикувал с неголям успех краткия роман „Хусарят“. От 1991 година е сътрудник на неделната притурка на вестник „Ел Семанал“ (понастоящем се казва „ХЛСеманал“).
Досега е публикувал 18 романа и няколко сборници със статии. Романите му „Майсторът по фехтовка“, „Фламандският майстор“ и „Клуб Дюма“ са адаптирани за кино с успех, последният е под името „Деветата порта“ (както е и преводът на заглавието на български) и е режисиран от [[Роман Полански]]. През 2006 година се появява на екран филмът „Алатристе“ на Августин Диас Янес, базиран на поредицата „Капитан Алатристе“, и през 2007 година
Заедно с вече споменатата сага за Капитан Алатристе, чието действие се развива в Испания по времето на Фелипе IV и войната на 1980-те години, писателят започва нова сага от исторически романи през 2004 година с излизането на „Нос Трафалгар“
Сред отличията му като литератор изпъква влизането му в Испанската кралска академия на 12 юни 2003 г., за да заеме място Т (свободно откакто е починал филологът Мануел Алвар през 2001 г.) и удостояването му със званието доктор хонорис кауза от Картагенския политехнически университет на 18 февруари 2004 г.
Телевизионната адаптация във формат на телевизионен сериал на творбата му „Кралицата на юга“ пожънва голям успех в САЩ.
Line 47 ⟶ 45:
== Библиография ==
; Романи за капитан Алатристе
* {{cite book | year = 1996 | title = El capitán Alatriste}}<br />{{cite book | year = 2004 | title = '''''Капитан Алатристе''''' | publisher = Еднорог | isbn = 9549745767}}
* {{cite book | year =
* {{cite book | year = 2000 | title = El oro del rey}}
* {{cite book | year = 2003 | title = El caballero del jubón amarillo}}
Line 58 ⟶ 53:
; Други романи
* {{cite book | year = 1986 | title = El húsar}}<br />{{cite book | year = 2006 | title = '''''Хусарят''''' | publisher = Еднорог | isbn = 9549745961}}
▲** {{cite book | year = 2001 | title = Фламандският майстор | publisher = Еднорог | isbn = 954-9745-26-0}}
* {{cite book | year = 1993 | title = La sombra del águila}}
* {{cite book | year = 1994 | title = Territorio comanche}}
* {{cite book | year = 1995 | title = La piel del tambor}}<br />{{cite book | year = 2000 | title = '''''Севилското причастие''''' | publisher = Еднорог | isbn = 954974521Х}}
* {{cite book | year = 2001 | title = Un asunto de honor}}
* {{cite book | year = 2002 | title = La Reina del Sur}}<br />{{cite book | year = 2003 | title = '''''Кралицата на юга''''' | publisher = Еднорог | isbn = 9549745546}}
* {{cite book | year = 2004 | title = Cabo Trafalgar}}
* {{cite book | year = 2006 | title = El pintor de batallas}}<br />{{cite book | year = 2007 | title = '''''Художникът на битки''''' | publisher = Еднорог | isbn = 9789549190021}}
* {{cite book | year = 2007 | title = Un día de cólera}}
Line 90 ⟶ 77:
* [http://www.perezreverte.com/ Официален сайт] {{икона|es}}
* [http://twitter.com/perezreverte Официална страница в Twitter] {{икона|es}}
* {{Моята библиотека автор|arturo-perez-reverte|Артуро Перес-Реверте}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Перес-Реверте, Артуро}}
[[Категория:Академици]]
|