Осман Али бей вила: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 31:
След Междусъюзническата война в 1913 година, вилата е конфискувана от гръцката полция на 26 юли 1913 година и превърната в болница, а архивите, мебелите и ценностите на българското консулство са откраднати. В януари 1914 година сградата е прехвърлена на руското генерално консулство.<ref name="Konstantinova 236"/> Българското генерално консулство официално отваря отноо врати във Вила Осман бей на 16 август 1915 година, но за кратко. По време на Първата световна война френски веонни части окупират българското генерално консулство, конфискуват цялата собственост, а тогавашният консул [[Тодор Недков]] губи цялата си собственост. Френският генерал [[Морис Сарай]] след това се настанява във вилата и я превръща в своя резиденция. В 20-те години на XX век българското правитеслтво отправя много молби към Гърция за възстановяване или обезщетения за тези загуби, но напразно.<ref name="Konstantinova 237">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 237 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> След Първата световна война България прави редица опити да отвори отново консулство в Солун, но безуспешно. Безплодни са и опитите на българското правителство да си върне Вила Осман бей. Първоначално Гърция отказва, на базата на факта, че сградата е купена от частно лице (Атанас Шопов), но след като наследниците му потвърждават, че Шопов е купил вилата със средства от българското правителство и от негово име, Гърция отново не се съгласява да върне имота.<ref name="Konstantinova 238">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 238 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
В ранните 20 години на XX век Вила Осман бей е превърната в сиропиталище за сираците от Кавказ и децата от сиропиталищата от Смирна, които са принудени да избягат от Мала Азия след поражението на гръцката войска по време на [[Гръцко-турска война (1919 – 1922)|Гръцко-турската война]].<ref name="Konstantinova 238"/>
Генералното консулство на България в Солун отваря отново врати чак в 1973 година, в резултат на постигнати споразумения между Гърция и България в месец май на същата година. Българското консулство обаче вече се помещава на друг адрес, а вилата така и никога не е върната.<ref>{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 240 241 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>▼
▲Генералното консулство на България в Солун отваря отново врати чак в 1973 година, в резултат на постигнати споразумения между Гърция и България в месец май на същата година. Българското консулство обаче вече се помещава на друг адрес, а вилата така и никога не е върната.<ref>{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 240 241 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
== Бележки ==
| |||