Фридрих Шилер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 29:
Шилер пише много филсофски трудове по [[етика]] и [[естетика]]. Той синтезира идеите на [[Имануел Кант]] С идеите на [[Карл Леонхард Райнхолд]]. Развива понятието за „красивата душа“ (''Schöne Seele'') — човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (''Pflicht und Neigung'') вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: Бог е Красивото. Работата му по философия се занимава и с въпроса на човешката свобода — занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като „Тридесетгодишната война“ и „Въстанието в Холандия“, а после намира място и в драмите му (трилогията „Валенщайн“ е за тридесетгодищната война, а „Дон Карлос“ — за възтанеито на Холандия срещу Испания). Шилер пише две важни есета по въпроса за възвишеното (''das Erhabene''), озаглавени „''Vom Erhabenen''“ и „''Über das Erhabene''“. Те адресират погледът върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида като инстинктът за самосъхранение, като когато някой с готовност умира за една красива идея.
Малко известен факт е, че наред с работите си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината и по-специално с душевните болести.Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен " За философията на физилогията", както и в "По въпроса за животинското и душевното в човешката природа". В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на
/творческия/ труд и той за първи път формулира понятието трудотерапия. == Получаване на благородническа титла ==
| |||