Древногръцка митология: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/
мРедакция без резюме
Ред 177:
Началото на съвременното разбиране за гръцката митология лежи в двойствената реакция в края на [[18 век|XVIII век]] против „традиционното отношение на християнската враждебност, смесена с презрение, което имало надмощие в продължение на векове“ (Джейн Елън Харисън). В нея е била подкрепяна християнската интерпретация на мита като „лъжа“ или басня. В [[Германия]] поколение романтични творци и поети идеализирали митовете и били убедени, че те са създадени от особено надарена нация от времето на древна културна аристокрация, неопетнена от Рим. Този литературен аспект на гръцкото възраждане било израз на гръкофилството на романтичното поколение. От друга страна, британски класици продължили да разглеждат гръцките митове като примери, демонстриращи колко много съвременният ум е напреднал от простотата и суеверието на детството. Изтънчената християнска традиция на [[Томас Булфинч]] изразява синтезирано становище за митовете, като изцяло извлечени от литературни източници.
 
През [[1856]] г. англо-германецът [[Макс Мюлер]] измисля сравнителната митология, прилагайки новата филологична наука върху проучването на мита, като разкрива изопачените останки от индоевропейския култ към природата. Намек в заключението, което прави [[Чарлз Дарвин]] в „Произходът на видовете“ от [[1859]] г. предполага, че еволюционните теории могат да бъдат приложени в проучването на човечеството. „Примитивната култура“ от [[1871]] г. на [[Едуард Бърнет Тайлър]] проучва универсално подобна „примитивна“ религия, форма на западнала наука. Способът на [[Едуард Бърнет Тайлър|Тайлър]] за едновременно изследване на материална култура, ритуал и мит на много отделни култури, бил последван от [[Карл Густав Юнг|Карл Юнг]], а по-късно и от [[Джоузеф Камбъл]]. Те предлагат архетипи на митични теми.
 
С книгата си от 1890 г. „Религията на семитите“ [[Уилям Робъртсън Смит]] предлага най-ранния опит за изучаване на семитска религия от гледна точка на сравнителната религия и антропологията. Твърдението на [[Уилям Робъртсън Смит|Смит]], че „в почти всеки случай митът е произлязъл от ритуала, а не ритуалът от мита” вдъхновява трудовете на [[Джеймс Джордж Фрейзър]] („[[Златната клонка]]“) и на Джейн Елън Харисън и ритуалистите от [[Кеймбридж]]. Дж. Ф. Дел Джорджио е добавил нов обрат в тази насока, настоявайки в „Най-старите европейци“, че гръцките митове са били създадени от сблъсъка между палеолитното европейско население и настъпващите индоевропейски племена.