Разлика между версии на „Йосип Йелачич“

редакция без резюме
(Нова страница: „{{Личност | име = Йосип Йелачич | име-оригинал = | категория = | описание = х...“)
 
| име = Йосип Йелачич
| име-оригинал =
| категория = военен
| описание = хърватски държавник
| портрет = Jelačić (Josip) General.jpg
}}
 
'''Йосип Йелачич''' (или '''Елачич''', {{lang-hr|Josip Jelačić}}) е [[Хърватия|хърватски]] държавник, от 1848 до 1859 година [[бан (титла)|бан]] на [[Хърватия]], [[Славония]] и [[Далмация]] (по това време австрийски провинции). Той освобождава хърватските селяни от [[крепостно право|крепостната зависимост]] и свиква първия [[Хърватски събор|хърватски парламент]]. Като военачалник на [[Австрийската империя]] участва в потушаването на [[Австрийска революция (1848 – 1849)|Виенската]] и [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарската революция]] от 1848 – 1849 година. В днешна [[Хърватия]] е почитан като национален герой.
 
== Образование и военна служба ==
 
Йелачич е назначен за [[бан (титла)|бан]] на Хърватия от император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд]] през март 1848 година, броени дни след избухването на [[Австрийска революция (1848 – 1849)|въстанията във Виена]] и [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Пеща]]. Полагайки клетва за вярност на императора, той получава и званието [[фелдмаршал–лейтенант]] от имперската армия. Почти по същото време Йелачич е провъзгласен за управител и от хърватските националисти в [[Загреб]], които се опасяват от претенциите на новото унгарско правителство за господство над Хърватия и Славония. С тяхната открита подкрепа и с прикритото насърчение от виенските управници, той отхвърля унгарската власт и в началото на юни свиква в [[Загреб]] хърватски парламент (събор), който утвърждава решението му за премахване на [[крепостното право]].<ref name="hbl-jj"/>
 
[[Картинка:Jellasics harcosai kozott.jpg|мини|ляво|250п|Йелачич и бойците му при Швехат (картина на съвременник)]]
 
Под председателството на Йелачич Съборът взема решения за обособяване на хърватските земи (заедно със Славония) със собствено правителство („Банско вече“) и администрация като автономна част от [[Хабсбургската монархия]]. Това го вкарва в конфликт с правителството на [[Лайош Батяни]] в [[Пеща]]. По почин на унгарския министър–председател, императорът отнема от Йелачич титлата „бан“. На практика, Йелачич остава управник на Хърватия, снабден от Събора с [[диктатор]]ски правомощия, разширява властта си над [[Славония]] и влиза във връзка със сърбите от [[Войводина]], които се вдигат на оръжие срещу унгарците през юли 1848 година.<ref name="hbl-jj"/>
През следващите месеци отношенията между [[Пеща]] и [[Виена]] се влошават и императорът отново утвърждава Йелачич за законен управник на хърватските земи. През септември 1848 година хърватският бан минава с войските си [[Драва]] и се насочва към унгарската столица. Спрян в [[битка при Пакозд|битката при Пакозд]], той е принуден да отстъпи на австрийска територия. Участва в обсадата на разбунтувалата се Виена. В [[битка при Швехат|битката при Швехат]] през октомври отблъсква унгарската армия, дошла на помощ на обсадените, и така допринася за окончателното потушаване на демократическата революция в столицата на империята.<ref name="hbl-jj"/>
 
[[Картинка:Estatua de Ban Jelacic, Zagreb, Croacia, 2014-04-20, DD 02.JPG|мини|дясно|250п|Паметник на бан Йелачич в Загреб]]
Йелачич съдейства с войските си и на контраофанзивата на австрийския [[фелдмаршал]] [[Алфред Виндишгрец]] в Унгария в края на 1848 и началото на 1849 година. Политическият резултат от успеха на тази кампания е манифестът от [[Олмюц]], с който новият император Франц Йосиф обявява нова конституция на империята, с която зачерква стремежа на хърватите към самостоятелност. След като не успява да разубеди императора, Йелачич решава да съдейства на политиката му и след завръщането си в [[Загреб]] през май 1849 потиска революционната агитация.<ref name="hbl-jj"/>
 
Йелачич съдейства с войските си и на контраофанзивата на австрийския [[фелдмаршал]] [[Алфред Виндишгрец]] в Унгария в края на 1848 и началото на 1849 година. Политическият резултат от успеха на тази кампания е манифестът от [[Олмюц]], с който новият император [[Франц Йосиф обявява нова конституция на империята, с която]] зачерква стремежа на хърватите към самостоятелност. След като не успява да разубеди императора, Йелачич решава да съдейства на политиката му и след завръщането си в [[Загреб]] през май 1849 потиска революционната агитация.<ref name="hbl-jj"/>
 
== Последни години ==
 
През пролетта на 1849 година, след поредния обрат във войната в полза на унгарците, императорът назначава Йелачич за комендант на всички войски в Хърватия и Славония. Йелачич води кръвопролитни сражения в [[Бачка]] и [[Банат]] до окончателното потушаване на Унгарската революция през август. Броени седмици по-късно в Хърватия е провъзгласена новата конституция на империята. През 1850 година самостоятелното хърватско правителство е заменено с управници, подчинени на министерството на вътрешните работи във Виена. Йелачич запазва титлите „бан“бан и (от 1854) „граф“[[граф]], но без всякаква реална власт.<ref name="hbl-jj"/>
 
През 50–те години на XIX век Йелачич съдейства за културното обособяване (отделяне на Загребския църковен диоцез от Унгария, основаване на национален театър, издаване на учебници на хърватски език) и икономическото възмогване на хърватските земи.<ref name="hbl-jj"/>
<references />
 
[[en:Josip Jelačić]]
{{СОРТКАТ:Йелачич, Йосип}}
[[Категория:Хърватски политици]]