Война за испанското наследство: Разлика между версии

Франция поема инициативата и през пролетта на 1701 г. сключва съюзни договори с Бавария, Савоя, Португалия и архиепископство Кьолн. В това време маршалите [[Никола Катина]] и Вилроа нахлуват в северна Италия, окупирайки [[Милано]]. Армиите им обаче търпят поражения при Киари, Кремона и Луцара (1701-1702) главно от видния имперски генерал [[Евгений Савойски]]. По течението на Рейн първоначално съюзниците имат известна преднина, осъществявайки контрол върху Елзас и Люксембург, но скоро са изтикани оттам от способния маршал [[Клод Луи Ектор дьо Вилар|Вилар]]. Той ги побеждава през 1702 при '''''Фрайдлинген''''' в [[Шварцвалд]] и през 1703 при '''''Хьохщедт'''''. С тези успехи той убеждава баварския [[курфюрст]] [[Макс Емануел]] да започне активни действия в подкрепа на Франция и тя получава възможност с решителна операция да придвижи силите си до [[Виена]] и да я превземе. В Нидерландия на французите не им върви, тъй като срещу тях там действа опитният и талантлив английски генерал [[Джон Чърчил, херцог Марлборо|Марлборо]]. Той изтласква французите от техните предни позиции до самата холандска граница, след което навлиза в Германия и превзема [[Бон (Германия)|Бон]].

 

 

През това време съюзниците правят неуспешни опити да нахлуят в Испания и да предизвикат вътрешна война, в която пряко да се постави въпросът кой да бъде испански крал. През 1702 г. англо-холандски флот атакува [[Кадис]], но е отблъснат от смелия губернатор на града. На връщане той успява да потопи голяма испанска ескадра в залива Виго (23 октомври), но като цяло акцията се проваля. Засега [[Филип V Испански|Филип V]] стои твърдо на мястото си и никоя част от испанското общество не му се противопоставя открито. Едва през 1703 г., след като съюзниците привличат Португалия на своя страна, се създава фронт на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]], на който англичаните веднага изпращат войска. 1703 г. е провал за френската дипломация и със загубата на Савоя, която също решава да подкрепи австрийския кандидат.

 

== Последни години от войната (1709-1714 г.) ==

През май 1709 г. съюзниците са в състояние да поставят условията си на Франция за постигането на изгоден за тях мир. На започналите преговори те представят на френските парламентьори документ с изключително сурови условия — Франция да се откаже от всички основни завоевания от 1648 г. насам (вкл. [[Елзас]] и [[Франш-Конте]]), [[Филип V Испански|Филип V]] да абдикира и да напусне Испания (за което ще получи Неапол и Сицилия), а ако не приеме да направи това Луи XIV трябва с армиите си да помогне на съюзниците да го прогонят. Луи е готов да жертва плодовете на цялото си дело до момента, но не и да се бие със собствения си внук. Затова той отхвърля предложението за мир и прави документа всенародно достояние. Изригналото национално възмущение той използва, за да създаде нова армия от доброволци и да постави начело заслужилия маршал Вилар — последната надежда на Франция.