Свети Георги (Цариград): Разлика между версии

След [[Завладяване на Константинопол от османските турци|падането на Константинопол]] във властта на османските турци в [[1453]] година основен център на православния живот в преобладаващо мюсюлманския град става кварталът Фенер. Около 1600 патриарх [[Матей II]] (1596-1603) премества седалището на патриаршията в бившия манастир „Свети Георги“. Църквата е реконструирана много пъти и малко е останало от оригиналния и&#768; вид. Патриарх [[Тимотей II Константинополски]] (1612-1620) я преустроява и разширява в [[1614]]. Отново е реконструирана при патриарх [[Калиник II]] (1694-1702). В началото на 18 век (източниците се различават в определянето на точната година) църквата тежко пострадва от пожар. В 1720 патриарх [[Йеремия III]] (1716-1726, 1732-1733) пише на митрополита на [[Арта]] Неофит: „По милостта и волята на всеблагия Бог, господарите, да им даде Бог дълъг живот, се разчувстваха и ни позволиха да възстановим от основи светата църква на нашия патриаршески и вселенски трон и започнахме това строителство с Божията помощ.“<ref>[http://www.ec-patr.org/afieroma/churches/show.php?lang=en&id=01 Уебсайт на Вселенската патриаршия]</ref> Възстановителните работи продължават и при патриарх [[Паисий II]] (патриарх на няколко пъти между 1726 и 1754).

 

Нов голям пожар в 1738 година отново нанася тежки щети на църквата. Едва в 1797 патриарх [[Григорий V]] успява да започне мащабни реставрационни дейности. Сегашният вид на църквата е в общи линии плод на това възстановяване.