Разлика между версии на „Парна машина“

м
без right/дясно в картинки (x9)
м (без right/дясно в картинки (x9))
{{Основна|Парна турбина}}
Една парна машина, получила най-голямо разпространение в индустрията е парната турбина.
[[File:Dampfturbine Montage01.jpg|thumb|right|300px|[[Парна турбина]] с отворен кожух. В света по-голямата част от електрическата енергия се произвежда в [[ТЕЦ]]-ове чрез подобни турбини.]]
Парната турбина се състои от един или няколко ротора с перки (витла), монтирани на задвижващ вал. Парата въздейства върху тези витла, като ги завърта. Статора се състои от подобни, но фиксирани серии от витла, които служат да пренасочват потока на парата към следващата степен на ротора. Парната турбина често е свързана с кондензер, който осигурява ниско налягане на изхода. При използване за производство на електрическа енергия, парните турбини са свързани директно към електрически генератори и се въртят със скорост 3000 RPM за Европа и други страни с 50 Херца електрически захранващи системи. Турбините могат да се въртят само в една посока. Следователно при използване за директно задвижване е необходимо използването на предаватела кутия, която да обръща посоката.
 
 
=== Парен котел ===
[[File:Dampfkessel für eine Stationärdampfmaschine im Textilmuseum Bocholt.jpg|thumb|right|Индустриален парогенератор, използван за стационарна парна машина]]
Има два основни начина за предаване на топлината към водата, която се използва за пара.
*Водата преминава през една или повече тръби, обиколени от горещите горивни газове, виж [[водотръбен котел]].
 
=== Охладител ===
[[File:Susquehanna steam electric station.jpg|thumb|right|Охлаждащи кули на парова централа, над които се виждат облаци от изпаряваната вода.]]
Всички парни машини имат на изхода си голямо количество отпадна топлина под формата на пара с ниска температура. Тази пара трябва да се охлади, като най-простият начин е да се изпусне парата в атмосферата. Така се прави при парните локомотиви.
 
Понякога парата може да се използва за отоплителни нужди, например в жилищни сгради близо до ТЕЦ и по този начин се подобрява общата ефективност на инсталациите. Там, където това не може да се направи, се използват различни охладители с използването на вода от океани, реки, езера и други. Много често за целта се използват водоохладителни кули, при които водата се изпарява, като по този начин се охлажда останалата част и се връща чрез помпа обратно в парогенератора. Това са така наречени мокър тип охладителни кули. Съществуват и сух тип от затворен вид, при който разхода на вода е минимален и се използва при места, който нямат достатъчно водни източници. Изпарителните водоохладителни кули също се нуждаят от много по-малко вода, отколкото охлаждането с външен източник на охлаждаща вода.
 
[[File:Boiler Feed Injector Diagram.svg|thumb|right|Инжектор (струйна помпа) използва парна струя, за да подава вода в котела. Инжекторите са неефективни, но достатъчно прости по конструкция за използване в парните локомотиви.]]
 
=== Помпа ===
 
=== Центробежен регулатор ===
[[ImageFile:centrifugal governor.png|right|thumb|Чертеж на центробежен регулатор ]]
Центробежният регулатор е специфичен вид регулатор със система за обратна връзка, който управлява скоростта на машината чрез регулиране на количеството на гориво или работен флуид (пара), като по този начин се поддържа почти константна скорост. Тази скорост не зависи от натоварването на машината или от количеството на подаваната енергия преди този регулатор. Така например скоростта не зависи от налягането на парата от парогенератора. Той използва принципа на пропорционалното регулиране.
 
На схемата е показан регулатор за парна машина. От оста на машината чрез ремък или верига се предава движението към регулатора. Когато се увеличава скоростта на машината се увеличава скоростта на оста на регулатора и се увеличава кинетичната енергия на сферите. Това позволява на двете сферични маси върху лостовата система да се движат съответно нагоре или надолу в зависимост от скоростта на въртене. По този начин се регулира количеството пара например през един дроселен клапан и съответно скоростта на въртене. Така не се позволява например подаване на повече пара и съответно увеличаване на скоростта.
 
[[ФайлFile:Steam vacuum vs pressure.gif|дясно|мини|Разлика между атмосферна парна машина и парна машина под високо налягане]]
[[ФайлFile:Triple expansion engine animation.gif|дясно|мини|Схема на парна машина с тройно разширение. Парата с високо налягане (червено) преминава от котела през машината и влиза в кондензатора при ниско налягане (синьо)]]
 
== Мерки за безопасност ==
=== Транспортни машини ===
[[Файл:Locomotora de vapor.jpg|thumb|300px|Парен локомотив]]
[[File:Forte Marghera, rulilo.jpeg|thumb|right|200px|Валяк с парен двигател]]
Парните машини са били използвани за задвижване на различни [[превозно средство|превозни средства]] като:
* [[Параход]]
 
==== Парен локомотив без горивна камера ====
[[ФайлFile:Dampfspeicherlok Genthin Henkel Werk.jpg|thumb|250px|right|Парен локомотив без горивна камера от серия 89- един от най-разпространените локомотиви от този тип.]]
Появата на този вид локомотив става възможно благодарение на откритие, направено от американски инженер Якоб Перкинсон през 1823. Той открива, че понижаването на налягането в котел, пълен с кипяща вода води до образуването на допълнителна пара. Това откритие помага на друг американец Емил Лам да изработи през 1873 година локомотив, който не се нуждае от горивна камера. Котела се запълва с пара с температура 200°C и следващото зареждане става след 10 км.<ref name="a">[http://www.zeno.org/Roell-1912/A/Feuerlose+Lokomotiven Röll, Freiherr von: Enzyklopädie des Eisenbahnwesens, Band 5. Berlin, Wien 1914]</ref> Този вид локомотиви нямат горивна камера и всички свързани с това устройства като комини, гориво и други и може да се обслужват от един човек. Необходима е добра [[топлоизолация]] на котела и цилиндрите.
 
552 341

редакции