Аполо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Файлът „AP12goodship.png“ е изтрит от Общомедия от потребител Ellin Beltz поради: Per c:Commons:Deletion requests/Files uploaded by PlanetUser. |
м без right/дясно в картинки (x7) |
||
Ред 64:
== Дизайн на програмата ==
[[
Дизайнът на програмата е оформен според предложението на [[Джон Хуболт]] (на [[английски]]: ''John Houbolt'') – пенсиониран космически [[инженер]], който създава концепцията ''Среща на окололунна орбита'' (на [[английски]]: ''Lunar Orbit Rendezvous'' или съкр. ''LOR'') и доказва, че тя е най-икономичният вариант за достигане на [[Луна]]та. Според тази концепция, ракетно-космическият комплекс е съставен от [[ракета-носител]] [[Сатурн V]], [[космически кораб Аполо]] (от своя страна изграден от два модула: команден и сервизен, т. нар. концепция ''Command / Service Module'' или съкр. ''CSM'') и [[Лунен модул]] (на [[английски]]: ''Lunar Module'', съкр. ''LM''). Командно-сервизният модул (CSM) е предназначен за извеждане на околоземна [[орбита]] на тричленен екипаж. Там [[ракета-носител]] и [[космически кораб]] се отделят при достигане на подходяща скорост и започва петдневно пътуване до [[Луна]]та. При достигане на естествения земен спътник CSM преминава в окололунна [[орбита]], като двама души от екипажа преминават в LM и с него кацат на [[Луна]]та. [[Лунен модул|Лунния модул]], подобно на космическия кораб, е изграден от две степени – за кацане и излитане. По този начин значително се ограничава масата на излитащата част, с което се реализира голяма икономия на гориво. Със завръщащата се степен на LM [[астронавт]]ите се скачват с CSM и се завръщат на [[орбита]] около [[Земя]]та. Там сервизният модул се отделя от командния. С последния, в качеството му на спускаем апарат, [[астронавт]]ите достигат земната повърхност или по-точно водната, тъй като и при Аполо е приета системата на приводняване, както при предишните две поколения американски космически кораби. Този план е приет и разработен от НАСА и по него протича цялата лунна програма. Въпреки изгодната схема, много от [[инженер]]ите в НАСА са скептични относно практическото ѝ реализиране. В началото на тази фаза на проучването техниката на среща в лунната орбита (LOR) е решение, което има най-малко подкрепа, въпреки подробните демонстрации на Джон Хуболт. В очите на много експерти и служители на НАСА срещата между [[Лунен модул|лунния модул]] (LM) и командния модул (CSM) на [[орбита]] около [[Луна]]та изглежда твърде рискована. Вернер фон Браун, който е ръководител на екипа, разработващ носителя, е привърженик на концепцията ''Среща на околоземна орбита'' (на [[английски]]: ''Earth Orbit Rendezvous'', съкр. ''ЕOR''), но в крайна сметка се убеждава, че LOR е единственият сценарий, който ще изпълни крайния срок, определен от президента [[Джон Ф. Кенеди]]. Изборът на концепцията LOR е окончателно одобрен на [[7 ноември]] [[1962]] г. През [[юли]] [[1963]] г. 11 американски аерокосмически компании са поканени за изграждане на [[Лунен модул|лунния модул]] на базата на изработените спецификации.
Ред 90:
== Летателни апарати ==
=== Носители ===
[[
[[
* [[Литъл Джо (ракета)|Литъл Джо II]]
{{основна|[[Литъл Джо (ракета)|Литъл Джо II]]}}
Ред 115:
== Управление на полетите ==
Мащабите на лунната програма са толкова големи, че НАСА разбира още през [[1960]] г. необходимостта от нова организация по управлението на полетите. Персоналът, назначен за космическата програма, расте пропорционално. Между [[1960]] и [[1963]] г. броят на работещите в НАСА нараства от 10 000 до 36 000. За да посрещне новите си служители и те да разполагат с необходимите условия за работа по лунната програма, НАСА се реорганизира и създава три нови изцяло предоставени на програмата „Аполо“ и точно определени периметъра:
[[
=== Космически център [[Линдън Джонсън|Джонсън]] ===
Ред 123:
=== Център за космически полети [[Джордж Маршал|Маршал]] ===
Космическия център „Маршал“ (на [[английски]]: ''George Marshall Space Flight Center'') е стар изпитателен полигон на [[Армия на Съединените американски щати|USArmy]] в близост до [[Хънтсвил]], [[Алабама]]. През [[1960]] г. е преподчинен на НАСА. Занимава се с разработки и изпитания на ракетни двигатели. Центърът е специализиран в проектиране и квалификация на семейството ракети [[Сатурн (ракета)|Сатурн]]. Първите екземпляри на ракетата [[Сатурн I]] са построени там, преди останалата част от продукцията да бъде поверена на индустрията. В Център „Маршал“ работят около 20 000 души.
[[
=== Космически център [[Джон Ф. Кенеди|Кенеди]] ===
[[Космически център Джон Ф. Кенеди]] (на [[английски]]: ''Kennedy Space Center'') е разположен на остров Мерит (на [[английски]]: ''Merritt Island'') във [[Флорида]]. Той контролира всеки старт на програмата „Аполо“. НАСА се нуждае от нови съоръжения, които да заменят съществуващите в близост на [[Кейп Канаверал]]. Центърът извършва квалификацията на целия ракетно-космически комплекс и операциите по контрол на старта и самото излитане. В него работят около 20 000 души през [[1965]] г. В Центъра е построена огромна сграда с височина около 140 m, в която могат да бъдат сглобени няколко ракетно-космически комплекса едновременно. Специално за лунната програма е изграден нов „Стартов комплекс 39“ (на [[английски]]: ''Launch Complex 39''), в който са излети повече от 3,7 млн. m<sup>3</sup> подсилен бетон. Центърът разполага с уникален симулатор, който проверява херметичността на транспортната система ''[[космически кораб]] – [[лунен модул]]'', като симулира височина от 76 km.
[[
=== Космически център Стенис ===
Ред 223:
|}
</center>
[[
== Подготвителни мисии ==
|