Елевтериос Венизелос: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Reverted to revision 7311723 by LordBumbury on 2016-05-22T16:45:59Z
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2)
Ред 27:
 
През [[1896]] г. на о-в Крит избухва въстание. Венизелос е един от неговите ръководители. Участва в Събранието на въстаниците в [[Камбос]] ([[19 август]] 1896). На следващата година въстаниците обявяват обединение с Гърция и изпращат възвание до [[велика сила|Великите сили]] ([[21 януари]] [[1897]]). На второто въстаническо събрание ([[12 юли]] 1897) е избран за президент на критската автономия. Крит получава автономия.
[[КартинкаFile:Comité_exécutif_de_Crète.jpg|thumb|right|280px|Изпълнителният комитет на Крит. Венизелос е вторият от ляво.]]
 
През [[октомври]] [[1898]] г. е Е. Венизелос е избран за член на Изпълнителния комитет на автономията с председател Й. Сфакиянакис. Същата година е избран за член на комисията по съставяне на [[Конституция]] на автономията, за наблюдател е обявен принц [[Георги Гръцки]]. На [[25 януари]] [[1899]] г. е избран за депутат в Учредителното събрание, а на [[17 април]] с.г. за министър на правосъдието. През 1901 г. принц Георги уволнява Венизелос.
Ред 36:
 
=== Лидер на Либералната партия и министър-председател на Гърция ===
[[ФайлFile:Constantine at war.jpg|дясно|мини|250п|Крал [[Константинос I]] (в средата), министър председателят Елефтериос Венизелос (седнал с гръб, началник щаба [[Виктор Дусманис]] (вляво) и [[Йоанис Метаксас]] (втори отдясно) в гръцката Щаб квартира в [[Хаджи бейлик]] през Междусъюзническата война в 1913 година.]]
През [[1911]] г. Либералната партия печели парламентарните избори. Приета е нова Конституция на страната. Венизелос участва дейно в политическите събития по време на [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата световна война]]. Три пъти е министър-председател в периода 1910–1920 г. Участва в подписването на договорите в [[Лондон]] (1913), [[Букурещ]] (1913), [[Ньойски мирен договор|Ньой]] (1919) и [[Шеврон]] (1920). На Мирния конгрес в Париж през 1919 г. представя "Меморандум за правата на Гърция" чрез който иска Гърция да получи Западна Тракия и Родопите до р.Арда, Одринска (Източна) Тракия до Чаталджа и Галиполи, но същевременно прави и намек за тях, Западна Мала Азия и всички егейски острови. Подкрепя създаването на независима Армения. Произнася остра обвинителна реч срещу България, като главен виновник за всички балкански противоречия [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/E_Venizelos_PRETENCII_GR_1918.pdf]]. Меморандумът е публикуван от Американо-гръцкото общество в Ню Йорк през 1919 г. на английски език.