Отваря главното меню

Промени

м
без right/дясно в картинки (x7)
 
=== Спор между съюзниците ===
[[ФайлFile:King George I of Greece and Tsar Ferdinand of Bulgaria at Thessaloniki.jpg|дясно|мини|250п|Гръцкият крал [[Георгиос I|Георгиос]] и българският цар [[Фердинанд]] в [[Солун]], през декември 1912 г. Градът е ябълката на българо-гръцкия раздор. По време на посещението си Фердинанд подчертава претенциите си върху него.<ref>{{харв|Марков|1989|loc=194}}</ref>]]
 
Статуквото, оформено в хода на [[Балканска война|Първата балканска война]], е възприето отрицателно в България. Сръбските и гръцките власти, установили се в по-голямата част от Македония, се заемат да изкоренят българското влияние от там (чрез закриване на училища и църкви, преследване на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]<ref>{{Харв|Гоцев|1981|loc=26 – 36}}</ref>). Опирайки се на [[Българо-сръбски договор (1912)|българо-сръбския договор]] отпреди войната, българското правителство настоява да получи от сърбите поне т. нар. „безспорна“ зона (югоизточно от линията [[Крива паланка]] – [[Струга]]) и арбитраж от руския император за „спорната“ зона (със [[Скопие]] и [[Дебър]]).<ref>{{харв|Марков|1989|loc=420}}</ref> Въпреки че в [[Българо-гръцки договор (1912)|довоенните договорености с гърците]] липсват териториални клаузи,<ref>{{Харв|Лалков|1992|loc=72 – 73}}</ref> София има претенции и към тях заради [[Солун]] и [[Костур (град)|Костур]] в Македония и островите [[Тасос]] и [[Самотраки]] в Егейско море. Българските искания се обосновават отчасти с довода, че населението в някои от въпросните територии е преобладаващо българско, отчасти с твърдението, че българската армия е изнесла основната тежест на войната срещу османците, сражавайки се срещу главните им сили по направлението към Цариград, и е дала най-много жертви в сравнение с останалите съюзници.<ref>{{харв|Марков|1989|loc=194, 200, 204 – 205, 216}}</ref><ref>{{Харв|Стателова|1994|loc=473}}</ref>
 
=== Посредничество на Русия ===
[[ФайлFile:Sergei Dmitrijewitsch Sasonow.jpg|дясно|мини|250п|Сергей Сазонов]]
На 13 април правителството на [[Иван Евстратиев Гешов|Гешов]] се обръща към [[Русия]] с молба да посредничи в спора му със Сърбия. Основание за молбата е чл. 4 от тайното приложение към [[Българо-сръбски договор (1912)|българо-сръбския договор]], който допуска руски арбитраж само за „спорната“ зона с районите на Скопие, Кичево, Дебър и Струга. В отговор от 15 април, руският външен министър [[Сергей Сазонов]] приканва българската страна да направи териториални отстъпки, но Гешов отказва.<ref>{{Харв|Тошев|1931|loc=232 – 233, 237 – 238}}</ref> Опитите на Сазонов да издейства помирителна среща между политическите ръководители на България, Сърбия, Гърция и Черна гора в Солун не сполучват. На 26 май император [[Николай II (Русия)|Николай II]] изпраща писмо до българския цар [[Фердинанд I|Фердинанд]] и сръбския крал [[Петър I (Сърбия)|Петър]], в което се нагърбва с ролята на арбитър и предупреждава двете страни да се въздържат от война. Дни по-късно [[Никола Пашич|Пашич]] и [[Стоян Данев|Данев]] (който наследява Гешов на министър-председателския пост веднага след сключването на Лондонския мир) са поканени в [[Санкт Петербург]]. В началото на юни двете страни приемат поканата за преговори, но конференцията е осуетена от избухването на бойните действия в Македония.<ref>{{Харв|Тошев|1931|loc=316 – 317, 338 – 339, 341 – 343}}</ref>
 
 
== Сили, планове и съсредоточаване на противниците ==
[[ФайлFile:Serbian soldiers in Kratovo, 7 June 1913.jpg|дясно|мини|250п|Сръбски войници в [[Кратово]], снимани в навечерието на войната]]
[[ФайлFile:Constantine at war.jpg|дясно|мини|250п|Командването на гръцката армия: главнокомандващият крал [[Константинос I]] (седнал, в средата) и началникът на генералния щаб полковник [[Виктор Дусманис]] (вляво от краля)]]
[[ФайлFile:2nd-balkan-war-bulgarian-plan.png|дясно|мини|250п|Схема на българския план за войната]]
 
Загубите на българската армия от Първата балканска война (особено тежки в офицери и подофицери) са попълнени само отчасти за сметка на слабо обучени новобранци от Македония и Одринско. Към средата на юни 1913 г. тя наброява общо 500&nbsp;000 души – със 100&nbsp;000 по-малко, отколкото през октомври предходната година.<ref>{{Харв|Атанасов|1959|loc=225}}</ref> Броят на мобилизираните от сръбска страна остава приблизително същият – 348&nbsp;000 (в сравнение с 345&nbsp;000 във войната с османците), подсилени с 13-хилядна черногорска дивизия, а Гърция увеличава своите от 113&nbsp;000 на 148&nbsp;000 души.<ref>{{Харв|Erickson|2003|loc=216}}; {{Харв|Скоко|1985|loc=245, 346 – 348}}</ref>
==== Офанзива на сърби и гърци ====
{{Основна|Битка при Брегалница|Битка при Кукуш и Лахна}}
[[ФайлFile:Burned town after Second Balkan War in 1913, Kilkis, Greece.jpg|дясно|мини|250п|Опожареният [[Кукуш]]. Този български град и десетки села в околностите му са опустошени от гръцката армия след победата и&#768; на 21 юни (стар стил).<ref>{{Харв|Карнегиева анкета|1995|loc=[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava2_3.html 92 – 94]}}</ref> Населеният предимно с гърци град [[Сяр]] е опожарен от българите. Тези и други събития като кланетата над гърци в [[Доксат]] и [[Демир Хисар]] стават повод за взаимни обвинения след войната.<ref>{{Харв|Карнегиева анкета|1995|loc=[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava2_2.html#Doksat 74 – 88]}}</ref>]]
 
На 18 юни сърбите минават в контранастъпление и нанасят тежък удар по десния фланг на Четвърта армия ([[Седма пехотна рилска дивизия|7-ма пехотна рилска дивизия]]), който отстъпва обратно през Злетовска река към [[Кочани]]. Този сръбски успех е неутрализиран от победата на лявото българско крило ([[Втора пехотна тракийска дивизия|2-ра пехотна тракийска дивизия]]) при [[Криволак]] (21 юни).<ref>{{Харв|Ратковић|1972|loc=273 – 282}};{{Br}}{{Харв|Дървингов|1925|loc=612 – 614, 619 – 620, 627 – 628, 634 – 637}}</ref>, но самото то е застрашено в тил от гърците. Възползвайки се от превъзходството си в хора и артилерия, гръцкото командване съсредоточава силите си за последователни удари по разтеглената отбрана на Втора армия. Пръсната от [[Струма]] до [[Вардар]], тя не успява да окаже ефективен отпор. На 21 юни позициите и&#768; са пробити на две места в центъра – [[Битка при Лахна|при Лахна]] (на [[Круша (планина)|Круша планина]]) и [[Битка при Кукуш|при Кукуш]].<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=74, 77 – 83}}</ref> На 23 юни дясното и&#768; крило (3-та [[Трета пехотна балканска дивизия|балканска]] и 2-ра [[Шеста пехотна бдинска дивизия|бдинска]] [[Бригада|бригада]]) търпи [[Битка при Дойран (1913)|поражение при Дойран]].<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=83 – 85}}</ref> Българите отстъпват през [[Беласица]] и [[Струма]]. Преследващите ги гърци пресичат (26 – 27 юни) линията [[Струмица]]—[[Петрич]], по която преминават основните комуникации на българските войски, сражаващи се срещу сърбите.<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=89 – 92}}</ref> Четвърта армия успява да се изтегли своевременно към [[Калиманци (Община Виница)|Калиманското]] плато, но оставя в сръбски ръце Кочани, [[Щип]], [[Радовиш]] и ред други градове.<ref>{{Харв|Ратковић|1972|loc=284 – 287}};{{Br}}{{Харв|Дървингов|1925|loc=656 – 657, 664 – 665}}</ref>
Пети румънски корпус преминава границата в [[Добруджа]] на 28 юни.<ref>{{Харв|Енциклопедия „България“|1984|loc=181}}</ref> Българското правителство се обръща за помощ към [[Антанта]]та, но руската дипломация не успява да спре румънското настъпление, а Франция го подкрепя. Румъния настоява България да се откаже от [[Южна Добруджа]] и, след като това не става, на 1 юли скъсва двустранните дипломатически връзки. Румънските войски преминават линията [[Тутракан]]—[[Балчик]] и напредват към [[Шумен]] и [[Варна]].<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=122 – 123, 127, 129}}</ref>
 
[[ФайлFile:RazbBalcanic-Zimnicea.jpg|дясно|мини|250п|Румънски войски прекосяват Дунав при [[Зимнич]]]]
 
Главната румънска армия започва прекосяването на [[Дунав]] на 2 юли при [[Бекет (Румъния)|Бекет]] и [[Гиген]]. Първа конна дивизия се насочва на запад, в тила на Първа българска армия при [[Белоградчик]]. Съгласно заповед на своето правителство, българските погранични части не оказват съпротива, а повечето войски са оттеглени от Северозападна България.<ref>{{Харв|Дървингов|1925|loc=677 – 679}}</ref> До престрелки и боеве се стига при [[Портитовци]] и [[Бойчиновци]], след като румънска кавалерия се опитва да прекъсне железопътната линия от [[Брусарци]] за [[Мездра]].<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=144}}</ref> При град [[Михайловград|Фердинанд]] румънците пленяват разбунтували се части от 9<sup>-та</sup> пехотна дивизия, а на 6 юли в района на [[Чупрене]] се срещат със сръбските войски, навлезли в българска територия от запад.<ref>{{Харв|Дървингов|1925|loc=682, 684 – 685}}</ref>
394 216

редакции