Менандър I: Разлика между версии

'''Менандър''' ({{Lang-el|Μένανδρος}}) ''Сотер'' ("Спасител") е първи владетел и основател на [[Индо-гръцко царство|Индо-гръцкото царство]], което се отделя от [[Гръко-бактрийско царство|Гръко-бактрийското царство]] на [[Евкратид I]]. Управлява в периода ок. 165 - 130 пр.н.е. Той е най-забележителният владетел на Индо-Гръцката държава и е възхваляван в индийските писменни източници за своята мъдрост и успехи.

 

Менандър е генерал на [[Деметрий I (Бактрия)|Деметрий I]] и негов наместник в Индия при похода му там. След като Евкратид I узурпира властта в Бактрия, побеждавайки и отстранявайки владетелите от Евтидемовата династия, Менандър обявява своята независимост като владетел на териториите по р. [[Инд]], а по-късно управлението му се разпростира в Таксасила, [[Паропамисада]] и [[Арахозия]] (дн. [[Пакистан]], [[Афганистан]] и Северозападна Индия). Води продължителни конфликти и защитава царството си от опитите на Евкратид I да наложи своята власт.

 

През управлението си Менандър разширява царството на изток по поречието на р. [[Ганг]] и присъединява областта [[Синд]]. Възползва се от упадъка на Гръко-Бактрия при наследниците на Евкратид I и предприема настъпление на север.