Архитектура на Търновската художествена школа: Разлика между версии

{{Повече източници}}

'''Архитектура на [[Търновска художествена школа|Търновската художествена школа]]''' е понятие с което в изкуствоведческата наука се обозначава строителното изкуство на Втората Българска държава.

 

==Храмова архитектура==

===Планировка===

Църквите в епохата на [[Втората българска държава]] не се отличават с големина и сложна планировка. Характерни за Търновската школа са сравнително малки кръстокуполни храмове или [[базилика|базилики]]. За сметка на малката си ширина и дължина, църквите се издигат на височина. Често те са изграждани върху цокъл от обработени каменни блокове с височина до един метър. Главният вход по правило е от запад. Следва притвор (преддверие), наос (същинската част на църквата) и олтарно пространство. Над притвора понякога се издига невисока правоъгълна кула — камбанария ("Свети Димитър Солунски" в Търново, църквата на Асеновата крепост, "Христос Пантократор" в [[Несебър]] и др.). Наосът може да е разделен на кораби (при базиликите) чрез колони или стълбове. Според броя на корабите базиликите могат да бъдат еднокорабни ("Свети [[Димитър Солунски]]" в Асеновата махала, Търново; "[[Боянска църква|Боянската църква]]"), двукорабни ("Свети [[Иван Рилски]]" на Трапезица, Търново) и трикорабни ("Свети 40 мъченици" в Търново, "Свети Никола " в Мелник).

 

Фасадите на църквите са разчленени от дълбоки ниши (често двустъпални) украсени с аркбутани и архиволти. За разлика от църквите в [[Константинопол]], нашите тук не отговарят на вътрешното пространство (псевдоконструктивни ниши) и имат чисто декоративно предназначение. Допълнителна тяхна украса се явяват редовете от глинени панички и четирилистници, гледжосани в зелено, кафяво, жълто или оранжево. Тези декоративни орнаменти водят началото си от арабската архитектура. Особено пищна е декоративната украса на несебърските църкви "Христос Пантократор" и "Йоан Алитургитос".

 

Понякога се прибягва и до рисувана живописна украса. Люнетите на нишите на "Свети Димитър Солунски" в Търново са били замазани с хоросан и върху тях са разрисувани ромбовидни мотиви.

 

 

==Военна архитектура==

По време на Втората българска държава [[крепост]]ите се строят почти винаги на труднодостъпни места (хълмове и платата) поради което силно се отличава от монументалното строителство на [[Плисковско-Преславска култура|Плисковско-Преславската култура]]. Стените на крепостите се изграждат от ломени камъни споени с хоросан, имат две лица, а пространството по между им се запълва със смес от чакъл и хоросан (блокаж). Във вътрешността на стената се изгражда дървено скеле, чиято задача е да попречи на стените да рухнат преди блокажът да се е втвърдил. Височината и дебелината на стените варират в зависимост от терена и в различните части на една крепостна система могат да са различни. Върховете им са увенчани със зъбери. Като допълнителна мярка срещу свличане се използват контрафорси.

 

Кулите са най-разнообразни по форма: квадратни, правоъгълни (отбранителната кула на [[Червен (крепост)|Червен]]), кръгли, овални, триъгълни, подковообразни или с неправилна форма. В зависимост от мястото и предназначението си биват: входни, отбранителни, ъглови, водни. Последните представляват кули - кладенци, разположени в непосредствена близост до реката така, че в основите им се просмуква вода. С такива [[водна кула|водни кули]] е разполагал [[Царевец]]. До тях се достига по вертикално спускащи се от крепостта стени с тайни коридори в тях. Те са необходими в случай на продължителна обсада.

 

Като допълнителна защита около крепостта се изкопава ров и се пълни с вода. Пример за това е [[Видинска крепост|Видинската крепост]]. В редица случаи това не се налага поради удачно подбраната местност. Река [[Янтра]] прави двойна извивка около хълмовете Царевец и Трапезица в Търново и служи за естествено водно препятствие. По подобен начин са били защитени Червен, [[Просек]] и др. Естествена водна преграда имат крайбрежните твърдини [[Месемврия]] и [[Калиакра]].

 

Понякога стръмните скали са достатъчна защита и до изграждане на стени се е прибягвало само на по уязвимите места. Пример за това е [[Белоградчишка крепост|Белоградчишката крепост]]. Нерядко този тип укрепени места са изглеждали на пръв поглед обикновени плата или хълмове поради което се наричат "скрити крепости". Множество такива крепости са охранявали старопланинските проходи.

 

 

===Болярски жилища===

Общият тип на болярските жилища в периода 13 - 14 век трудно може да бъде установен поради липса на достатъчно археологически данни. Северно от двореца в Царевец са разкрити основите на болярско жилище датиращо от 14 век. Планът му е г-образен. Състои се от жилищна и стопанска част. Висок каменен зид затваря двора от другите две страни. Жилищната сграда е била двуетажна. Долният етаж е бил изграден от камък и разделен на три еднакви помещения, средното от които е открито към двора. Тук е бил входът. Запазени са две мраморни бази за колоните подпиращи горния етаж, както и част от стълбището. Вторият етаж е бил с еркер, средното му помещение е било навярно открито. Стопанското помещение е едноетажно, разделено на няколко части и с чардак от към двора. В югозападният ъгъл личат основите на малка еднокорабна фамилна църква. Донякъде сходен план има и "господарската къща" в Мелник, датираща от [[14 век]].

 

===Масови жилища===

От времето на Втората българска държава се различават основно два вида масови жилища: полувкопани (полуземлянки) и надземни. От своя страна полувкопаните жилища могат да се разделят на равномерно вкопани (около 1,50 метра) и вкопани в наклонен терен, при което задната страна на жилището е напълно скрита в земята а предната е открита. Първите са изградени от дървен материал и покрити със слама или тръстика. Такива жилища са известни и от времето на [[Първата българска държава]]. Вторите са изградени от ломени камъни (в частта която се показва над земята) споени с кал а покривът е дървен. Дълбочината им на вкопаване достига до два метра. Входът е от към невкопаната част.