Селевк I Никатор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „ ѝ “ вместо „ й “
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
Ред 56:
 
Междувременно Селевк подкрепя каузата на [[Деметрий I Полиоркет|Деметрий]], избягалият в изгнание син на Антигон Монофталм, който през 294 пр.н.е. става цар на Македония, преди да бъде изгонен от Пир, Лизимах и Птолемей. През 286 пр.н.е. Деметрий успява да отнеме [[Киликия]] от властта на Птолемей I, не без помощта на селевкидския владетел, но съюза им приключва след като Деметрий напада Сирия в 284 пр.н.е. Благодарение на своя авторитет и богатство Селевк убеждава противниковите войски да дезертират и минат на негова страна, а Деметрий се предава и остава пленник в селевкидския двор до края на живота си.
[[File:SeleucusCoin.jpg|thumb|дясно|250px|Сребърна тетрадрахма на Селевк I Никатор. Надписът ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΣΕΛΕΥΚΟΥ гласи "Василевс Селевк"]]
 
[[Лизимах]], който владее Тракия, Македония и западната част от Мала Азия, става новият опонент на Селевкидската монархия от запад. Влошените взаимоотношения между Лизимах и Селевк довеждат до [[Битка при Корупедия|битката при Корупедия]], [[Лидия]], през [[281 пр.н.е.]]. Селевк отново е победител, а Лизимах пада в боя. В този момент Селевк, който вече наближава 80-годишна възраст, е единственият останал жив диадох от времето на Александър Велики (Птолемей I е абдикирал през 285 пр.н.е. в полза на сина си Птолемей II и умира през 283 пр.н.е.).