Методий Кусев: Разлика между версии

 

=== Принос към национално-освободителните борби (1876 – 1879) ===

На 4 април 1873 година по настояване на Антим I Тодор Кусев е подстриган в [[монашество]] под името [[Методий]]. Кусев е подстриган от Пелагонийския митрополит [[Евстатий Пелагонийски|Евстатий]] в българската църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в Цариград. Скоро след това Методий става йеромонах в Пловдив.<ref name="pravoslavieto2"/> На 24 ноември същата година е ръкоположен за [[архимандрит]] и е назначен за [[протосингел]] на [[Пловдивска епархия|Пловдивската митрополия]], на който пост остава до 1880 година.<ref name="pravoslavieto"/> Методий описва в своите неиздадени „Възпоменания от Българското Възраждане“ пребиваването си в Пловдив и събитията от този период.<ref>Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 214.</ref> Докато е в Пловдив, архимандрит Методий организира стопанския живот на епархията с изграждането на взаимоспомагателни каси в противовес на лихварството.<ref name="pravoslavieto5">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие=Бунт и съвест (Методий Кусев) | достъп_дата=24 май 2013 г | фамилно_име=Матев| първо_име=Иван| труд=Списание „Кула“, брой втори за 2008 година | издател=Цитирано по pravoslavieto.com}}</ref>

 

 

=== Дейност начело на старозагорската епархия (1894 – 1922) ===

 

В 1894 година Методий Кусев е изпратен за временно управляващ на новата Старозагорска епархия. На 24 април получава титлата [[Величка епархия|велички епископ]], а по-късно същата година е възведен в митрополитски сан.<ref name="pravoslavieto2"/> На 14 юли 1896 година е избран за първи български канонически митрополит на Стара Загора с пълно мнозинство от Светия синод.<ref name="pravoslavieto2"/><ref name="razum.137">[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]], Броеве 1 – 4, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2005, стр. 137.</ref><ref>Генадиев, Никола. Мемоари, Издателство на Отечествения фронт, 1985, стр. 184.</ref><ref name="pravoslavieto"/>

== Оценки и почит ==

{{уикицитат|Методий Кусев}}

 

[[Йосиф I]] отчита заслугите на Методий за учебното дело в Македония, но го обвинява, че със своята „буйност ... и щедрост до разпиляване“ е настроил политиците в София и Пловдив срещу себе си и че се опитва да оглави сам Екзархията. На 25 октомври 1884 година екзархът записва в дневника си следната равносметка:

{{цитат|Безскрупулен е Методий. Пред нищо не се спира, кога е въпрос за общото дело ... Волята у Методий от стомана скована. Неуморна, никакви препятствия не я спират. Даже и здравият разум. В очите на остепенните хора минава за лудничав ... Патриотизмът у Методия минава границите на разума. Дали тази му любов към Македония не е народностен фанатизъм? Търси българи в Албания, в Епир, в Призренско. Село българско да не остане извън пределите на родната църква. Жесток до изуверство и към верски и народни противници, ризата от гърба си дава на тези, които протягат ръка към него ... В моите очи Методий Кусевич е фанатик от средновековен тип. Таквизи са и мнозинството от съвременниците му македонци. Измряха в непосилна борба. Заедно с това погубиха и България.<ref>Ганчев, Добри. Спомени, Слово, Велико Търново, 2005, стр. 178 – 179</ref>}}

 

Описвайки дейността му след Берлинския договор и Кресненско-Разложкото въстание, патриарх [[Кирил Български|Кирил]] оценява приноса на Методий Кусев за запазването на Екзархията със средище в Цариград като защитник на българското население в Османската империя: