Съвместно командване на специалните операции: Разлика между версии

 

== Бойна подготовка ==

 

От 2002 година бригадата използва полигона „Црънча“ за своето обучение, където се провеждат множество учения със специалните сили на страните-членки от [[НАТО]] – [[САЩ]], [[Турция]], [[Румъния]], [[Гърция]], [[Република Македония|Македония]], [[Италия]], [[Португалия]], [[Франция]], [[Испания]], [[Германия]] и др. На полигона са изградени алпийска кула, специализирана полоса, която драстично се отличава от общовойсковите, главно със степента си на трудност, Killing house за тренировки на [[CQB]] – бой в затворено пространство.

 

== Въоръжение ==

 

Въоръжението на бригадата представлява богата гама от бойни огневи системи. Наред със съветските образци, като 9-мм [[пистолет]] [[ПМ|„Макаров“]], 7.62 мм [[Автомат (оръжие)|автомат]] [[АКМ|АКМ „Калашников“]] различни модификации, 40-мм подцевен [[гранатомет]] [[ГП-25|ГП-25 „Кастьор“]]; 7.62-мм [[СВД|снайперска пушка Драгунов]], 40-мм ръчна противотанкова гранатохвъргачка [[РПГ-7|РПГ 7-В]]; 40-мм ръчна противотанкова гранатохвъргачка [[РПГ-22|РПГ-22 „НЕТО“]], 5.45-мм лека [[картечница]] „Калашников“ – [[РПК]], 7.62–мм [[ПК (картечница)|ПК]], преносим [[ЗРК]] [[9К32 Стрела-2|Стрела-2М]]; на въоръжение в бригадата са приети немски картечен пистолет [[Хеклер и Кох МП-5|H&K MP-5]] от всички модификации, пистолети [[SigSauer]] от различни модификации, снайперска пушка [[MSG-90|H&K MSG-90]] (.308 Win), американската голямокалибрена далекобойна снайперова пушка [[Barrett M82]] ([[.50 BMG|12.7 x 99 мм]]), известна още като М107 Long Range Sniper Rifle, немската Blaser R93 LRS2 precision sniper rifle, [[.338 Lapua Magnum]].

 

=== Афганистан ===

 

Участието на 68-а бригада „Специални сили“ започва през 2006 г. и продължава до днес под различен формат.

== Параклис „Свети Йоан Рилски Чудотворец“ ==

Вдъхновени от позитивното въздействие на военния параклис, изграден в база „Еко“, Дивания, Ирак през 2005, командирът на Четвърти пехотен батальон в Ирак, тогава подполковник Шивиков и завършилият Пловдивската Духовна Семинария, тогава лейтенант Иван Запрянов предлагат на командира на бригадата да се изгради параклис в района на поделението.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=226533 6 години след смъртта на българските рейнджъри в Ирак Липса на пари блокира строежа на параклис],в. Монитор</ref><ref>[http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=13840 С червени и шарени яйца посрещнаха Възкресението в база Еко],в. Българска армия</ref><ref>[http://www.dveri.bg/content/view/1538/1/ Патриарх Максим лично благослови предаването „Вяра и общество“ на БНТ],Автор Горан Благоев</ref> Решението за изграждането взема командирът на поделението генерал Пламен Торлаков. Генералът решава храмът да бъде изграден в памет на всички загинали от състава на елитното поделение.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=110098 Чакаме покана за нова мисия в Ирак],в. Българска армия</ref> Учредява се инициативен комитет с председател капитан Иван Богданов. Създава се и фондация на името на загиналия офицерски кандидат Преслав Стоянов с председател Иванка Стоянова – майка на загиналия военнослужещ. За кратко време са осигурени три проекта, като единодушно се избира вече реализираният. Решава се параклисът да носи името на свети Йоан Рилски Чудотворец – закрилник на българския народ.

 

Изграждането на храма започва през 2006. Поради липса на финансови средства, строежът бива прекратяван и подновяван няколко пъти през годините. През пролетта на 2011, доизграждането на храма е подновено. Главна заслуга в изграждането на храма има полковник Димитър Шивиков, благодарение на когото са осигурени финансовите средства за довършване на строежа. Основен дарител на храма е Десислав Делев – собственик на верига оръжейни магазини. Активно участие в изграждането на комплекса взимат капитаните Иван Богданов и Иван Запрянов, както и значителна част от сержантския и войнишки състав на поделението.