МиГ-23: Разлика между версии

== История на създаване на самолета ==

През 1961 г. в [[ОКБ МиГ]] започват работата над изтребител от ново поколение, условно наречен МиГ-23. Първия самолет, създаден по тази програма е прототипът Е-8, който излита на 17 април 1962 г. Този изтребител е с триъгълно крило и е изпълнен по аеродинамичната схема „[[триплан|надлъжен триплан]]“. На 11 септември 1962 г. Е-8 се разбива ии въпреки че от над два месеца лети и втори прототип (Е-8/2), работата по този самолет е спряна. В ОКБ МиГ практически веднага пристъпват към създаването на нов фронтови изтребител, още повече, че по това време в САЩ е приет на въоръжение [[F-4 Phantom II]], първият в света тактически изтребител, способен да води ракетен бой на средни дистанции и съветското ръководство и военните настояват за бърз и адекватен отговор. Освен това се е появил още един фактор, който също трябва да бъде взет под внимание при проектирането на новата машина — в началото на 1960-те години се появяват тактическите [[Ядрено оръжие|ядрени боеприпаси]], които могат да бъдат пренасяни от [[Ракета земя-земя|тактически ракети]] и изтребител-бомбардировачи. Освен всичко друго, тези боеприпаси бързо и лесно ще изваждат от строя големите [[летище|летища]] с [[бетон]]ни писти., които са сред целите с най-висок приоритет във всяка война. Затова пред конструкторите е поставено изискването новия изтребител да може да излита от запасни летища с по-къси писти (т. е. самолетът трябва да има много добри характеристики при излитане и приземяване и особено — ниска скорост на кацане). За изпълнението на тази задача съществуват два начина — използването на [[подемен двигател|подемни двигатели]] и използването [[крило с изменяема стреловидност]].

Аеродинамичните изследвания на криле с изменяема стреловидност проведени в [[ЦАГИ]] показват, че при използването на малка стреловидност (10 - 15°) характеристиките при излитане и кацане значително се подобряват и минимално допустимата полетна скорост може още да се намали. При стреловидност от порядъка на 35 - 45° се осигуряват добри аеродинамика и маневреност на [[Скорост на звука|околозвукови скорости]], а при стреловидност от 60 - 70° могат да се достигат високи свръхзвукови скорости, както и да ес извършват полети на малки височини с висока приборна скорост.

 

 

Не е изключено в проектирането на новия самолет да има и в известна степен западно влияние — руснаците са изключително впечатлени от разчетните характеристики и многорежимността на новия американски тежък тактически изтребител с променлива стреловидност на крилото [[F-111]].

Въпреки че вариантът с подемни двигатели има по-малко поддръжници сред конструкторите, все пак е решено да се построят два прототипа на новия МиГ-23 — единият с подемни двигатели, другият с изменяема стреловидност на крилото. Прототипът с подемни двигатели е обозначен условно като „23-01“ (може да се срещне и като '''МиГ-23ПД''' или '''МиГ-23УВП'''. Той е с триъгълно крило (като при [[МиГ-21]]) и освен с маршевия двигател Р-27Ф-300 (мощност 5200 кгс, на форсаж 7800 кгс), той разполага и с два подемни двигателя РД-36-35 (2350 кгс), използвани при излитане и кацане. Първия му полет е на 3 април 1967 г., но при изпитанията се оказва, че подемните двигатели създават поднасящ ефект, отразяващ се отрицателно на управляемостта и устойчивостта и е особено опасен при кацане. Това, както и други проблеми довеждат до отказ от този вариант.

 

== Основни модификации. Развитие на самолета ==

=== Изтребителни варианти ===

* '''МиГ-23С''' — Базов сериен вариант на изтребителя. Първия му полет е на 21 май 1969 г. Той е разчетен за новата бордова [[РЛС]] РП-23 „Сапфир-23“, но тя още не е готова и затова първите машини са със старите РЛС РП-22, използвани на модернизираните МиГ-21. Това налага ограничения и във въоръжението — първите серийни МиГ-23 могат да носят по четири ракети „въздух-въздух“ от типовете [[К-13|Р-3Р/Р-3С или Р-13М]]. За борба с наземни цели самолетите носят ракети [[Х-66]] или [[Х-23]], бомби с калибър 50 - 500 кг, както и блокове с неуправляеми ракетни снаряди [[С-5]] или [[С-24]]. В периода 1969 - 1970 в завод „Знаме на труда“ (дн. [[МАПО]]), където е организирано производството на новия изтребител са произведени около 50 МиГ-23С, след което се преминава към модернизирани варианти на машината (със същото обозначение) с нови двигатели с повишена мощност.

* '''МиГ-23М''' („23-11М“) — Следваща модификация на изтребителя, първият полет е през юни 1972 г. Двигтелят е Р-29-300 (мощност 8300/11 500 кгс), а бордовата РЛС вече е „Сапфир-23Д“ с далечина на откриване на цел 55 км и далечина на захват 35 км. Разширен е и съставът на въоръжението — изтребителят вече може да носи две ракети въздух-въздух [[Р-24|Р-24Р/Р-24-Т]] със средна далечина на действие. Самолетът все още има сериозни ограничения по претоварване и въпреки че при този вариант са отстранени много от недостатъците на първата серийна версия, той също не е любимец на пилотите и техниците. Въпреки това става най-масовата модификация на изтребителя.

* '''МиГ-23МС''' — Първата модификация предназначена за износ. Появява се през 1973 г. Електрониката е опростена (РЛС „Сапфир-21“), ограничен е и наборът от въоръжение — самолетът може да носи ракети въздух-въздух само с малка далечина на полета.

* '''МиГ-23МФ''' — Експортна модификация, предназначена за държавите от [[Варшавския договор]]. Създадена през 1977 г. на базата на МиГ-23М, тя се отличава от базовата си версия с леко опростеното си радиоелектронно оборудване (РЛС Сапфир-23Э, Э — экспортный, експортен). Известна част от машините МиГ-23М са преоборудвани в МиГ-23МФ. Първата съюзна държава, която получава новия изтребител е [[България]] през 1978 г.

* '''МиГ-23МЛ''' („23-12“) — Появата на американските изтребители от четвърто поколение [[F-15]] и [[F-16]] и забавянето на съответните руски разработки ([[Су-27]] и [[МиГ-29]]), довеждат до появата през 1976 г. на модификацията МиГ-23МЛ. Основното изискване е повишаването на маневреността и есплоатационното претоварване. Това е постигнато като самолетът е олекотен с близо 1250 кт; освен това получава нов, по-мощен двигател Р-35-300 (8550/13 000 кгс) и нова РЛС (Сапфир-23МЛ). Въведена е и автоматична система са ограничаване на ъглите на атака, като по този начин пилотът може максимално да използва маневрения потенциал на машината. Максималното експлоатационно преторване достига 7,5 - 8,5 g. Военните гледат на тази модификакация като временна алтернатива на МиГ-29. МиГ-23МЛ е произвеждан серийно в [[Иркутск]] в периода 1976 - 1981 г. за нуждите на съветските ВВС и до 1985 г. за износ.

* '''МиГ-23П''' („23-14“) — Модификация като изтребител-прехващач на базата на МиГ-23МЛ, създадена през 1977 г. Променено е електронното оборудване, тъй като системите за насочване в авиациата на [[ПВО]] са по-различни от тези във ВВС. Самолетът постъпва на въоръжение в периода 1978 - 1979 г., заменяйки остарелите [[Су-9]] и [[Су-11]]. Първоначално самолетът запазва възможностите си за удари по наземни цели, но през 1989 г. всички машини от тази модификация са преработени да използват само оръжие от клас „въздух-въздух“.

* '''МиГ-23МЛА''' — Модификация на МиГ-23МЛ за ВВС, близка по възможности до МиГ-23П. Снабдена е с усъвършенствана електроника и получава възможност да носи по-съвременно оръжие. Самолетът има възможност да поразява цели във височинен диапазон 40 - 24 000 м, което му позволява да се бори с новопоявилите се [[крилата ракета|крилати ракети]]. В периода 1978 - 1983 г. са произведени 1100 машини от тази версия.

* '''МиГ-23МЛД''' („23-18“) —Последната серийна изтребителна модификация. Появява се през 1984 г. като пореден опит за противодействие на маневрените американски изтребители от четвърто поколение. След известни конструктивни доработки (основно на крилете) задачата до известна степен е постигната — до появата на новите машини от четвърто поколение, МиГ-23МЛД е практически единственият съветски фронтови изтребител, който може да води бой на сравнително равни начала с новите американски изтребители. Друго основно нововъведение е промяната на фиксацията на „бойния“ ъгъл на стреловидност от 45° на 33°. Бойният товар е увеличен до 4500 кг, а с оглед на изводите от бойното използване в Афганистан, са монтирани и устройства за разхвърляне на топлинни капани. През 1984 - 1985 г. са произведени само 66 машини от тази модификация, но голяма част от изтребителите от по-ранни версии са преоборудвани в нея във военните авиоремонтни заводи.

* '''МиГ-23-98''' — Модификация създадена през 1998 - 1999 г. за евентуален експорт притежаваща съвременно руско електронно оборудване и въоръжение.

 

=== Изтребително-бомбардировъчни варианти ===

* '''МиГ-23Б''' — В края на 1960-те г. в СССР няма изтребител-бомбардировач, който да задоволява изискванията, породени от бързото развитие на военната техника и технологии. Нужен е многорежимен самолет, който да замени остарелите [[МиГ-17]] и [[Су-7|Су-7Б]]. При тогавашното ниво на аеродинамиката такъв самолет може да бъде само с крило с изменяема стреловидност. По проблема се работи в конструкторските бюра на [[Павел Сухой|Сухой]] и [[Артьом Микоян|Микоян]] — първите преработват Су-7Б в [[Су-17]], а в ОКБ МиГ решават да разработят ударен вариант на базата на току-що създадения МиГ-23. През 1969 - 1970 г. на базата на МиГ-23С е разработена модификацията МиГ-23Б. Тъй като се оказва, че радиопрозрачния конус, в който се намира бордовата РЛС на изтребителя, пречи на обзора напред-надолу, нужен за ударен самолет, е взето решение бордовата РЛС да бъде премахната и самолетът получава характерната скосена носова част, заради която е наричан „[[Крокодилът Гена]]“ и „[[Птицечовка]]та“. Липсата на бордови радар лишава самолета от възможността да използва управляеми ракети с радиолокационно насочване. В носовата част е монтиран [[лазер]]ен далекомер. Въоръжението се състои от свободно падащи авиационни бомби, блокове с неуправляеми ракети, окачваеми контейнери с оръдия (първия съветски изтребител-бомбардировач с такава опция); при окачане на контейнер ДНГ от насочващата система „Делта“, МиГ-23Б може да носи две управляеми по радиолъч ракети [[Х-23]]. Произведени са 24 машини от този вариант.

* '''МиГ-23БН''' — Модификация на МиГ-23Б, появила се през 1973 г. Двигателят е Р-29-300, монтирано е по-съвършено радиоелектронно оборудване. Тази модификация се произвежда основно за износ. Построени са 450 машини, само малка част от които постъпват в съветските ВВС. Известно количество снети от въоръжение МиГ-23М са преработени във вариант МиГ-23БН.

* '''МиГ-23БМ''' — Следващ вариант на машината. Произвеждан серийно в Иркутск от 1973 г. През 1975 г. влиза на въоръжение под обозначението [[МиГ-27]].

 

През 1983 г. Сирия получава и МиГ-23МЛД с ракети Р-24Р/Р-24Т, с които по съветски данни са свалени три F-15 и един [[F-4 Phantom II|F-4E]] без загуби, но към тези данни трябва да се подхожда с резерви.

МиГ-23 участват от иракска страна и в [[Ирано-иракска война|Ирано-иракската война]]. Няма точни данни за действията на самолетите, които са от вариантите МС, МЛ и БН. Известни са два успешни рейда на МиГ-23БН (модернизиран в Ирак със система за [[дозареждане във въздуха]]) срещу ирански [[петрол]]ни терминали в [[Персийския залив]]. Съветските МиГ-ове в Ирак са пригодени да използват ракетно въоръжение западен образец, както и [[Франция|френските]] [[Mirage F-1|Mirage F-1EQ]] са пригодени да използват съветско въоръжение. Според руски данни самолетът, успешно атакувал американската [[фрегата]] [[USS Stark (FFG-31)|„Старк“]] с ракети [[Екзосет]] в Персийския залив е именно МиГ-23<ref>Владимир Ильин. МиГ-23:долгий путь к совершенству. Авиация и время. 2/2000, стр. 41.</ref>.

 

 

== Оператори ==

* [[Картинка:Flag_of_Algeria.svg‎|20px]] [[Алжир]]

* [[Картинка:Flag of Angola.svg|20px]] [[Ангола]]