Аул на хан Омуртаг: Разлика между версии

| епоха = [[Готи|Готски период]]<br/>[[Първа българска държава]]

}}

 

'''Аулът на хан Омуртаг''' (или Омуртагов аул <ref>Голяма енциклопедия България, т. 8, Българска Академия на науките, Научно информационен център „Българска енциклопедия“,Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012, с. 3194. ISBN 978-954-8104-30-2 (т. 8)</ref>) е военно укрепление (укрепен български дворец), изграждането на който се свързва със строителните дейности на хан [[Омуртаг]] през 822 година. Той е произведение на [[Плисковско-преславска култура|Плисковско-Преславската култура]]. Смята се, че това е [[дворец]]ът, споменат в [[Чаталарски надпис|Чаталарския надпис]]. Аулът се свързва и с предходен културен пласт датиран в IV-V век, който говори за готско присъствие в района. През 1976 г. тук е открита [[църква]] от IV в. със запазени останки от най-ранните християнски [[стенопис]]и по българските земи.

 

== Готски период ==

Датирането на готското присъствие в района се дължи на н.с. [[Тодор Балабанов]]. До момента в района са разкрити пет църкви. Проучванията показват, че това е готски [[ариани|ариански]] епископски център. Под [[могила]] е открита голяма епископска църква. В близост до могилата има и друга готска църква датирана също от IV век. В нея са открити и най-ранните християнски стенописи в [[България]]. Смята се, че тази църква е лична и вероятно е била на готския епископ [[Вулфила]], създал древногерманската азбука и превел [[Библия]]та на готски. Тук са открити следи от селище, готска и тракийска керамика. Разкрити са и гробове с козметично-медицински комплекти (пинсети, лъжичка и кюрета), токи от колани, златни готски накити и фибули в тях. В един от гробовете е погребана жена с характерна изкуствена деформация на [[череп]]а, показващ благороден произход. Смята се, че районът е плячкосан и разрушен в резултат на [[хуни|хунските]] нашествия в края на V век.