Разлика между версии на „Сидхарта Гаутама Буда“

м
без right/дясно в картинки (x8)
м („е деветият“ вместо „е деветия“)
м (без right/дясно в картинки (x8))
 
===Естество на традиционните изображения===
[[ФайлFile:Astasahasrika Prajnaparamita Queen Maya Birth.jpeg|мини|дясно|200px|Царица Мая чудодейно ражда принц Сидхарта. Санскритски ръкопис. Наланда, Бихар, Индия. Пала период.]]
 
Обичайно биографиите на Гаутама в по-голямата си част включват безбройни чудеса, знамения, и свръхестествени събития. В тези традиционни биографии личността на Буда е често на напълно трансцедентно (Скт. ''локатара'') и съвършено същество, което е необременено от земният свят. В ''Махавасту'' се разказва че, в течение на много животи Гаутама развива свръхестествени способности включващи: безболезнено раждане породено без полово сношение; липса на нужда от сън, храна, лекарства или къпане, въпреки че като такива са включени „в съответствие със света“; всезнание и способност за "потискане на кармата".<ref>Jones, J.J. ''The Mahāvastu'' (3 vols.) in ''Sacred Books of the Buddhists.'' London: Luzac & Co. 1949–56.</ref>
 
===Просветление===
[[ФайлFile:Astasahasrika Prajnaparamita Victory Over Mara.jpeg|thumb|дясно|Буда седящ в медитация ([[дхяна]]), незасегнат от демоните на Мара. Санскритски ръкопис. Наланда, Бихар, Индия. Пала период]]
Според ранните будистки текстове<ref name="sn56">[http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/sn/sn56/sn56.011.than.html Dhammacakkappavattana Sutta: Setting the Wheel of Dhamma in Motion]</ref>, след като осъзнава, че медитативното състояние дхяна е правилният път към пробуждане, а крайният аскетзъм не върши работа, Гаутама открил това, което будистите наричат Средния Път<ref name="sn56"/> — път на въздържаност далеч от крайностите и самоунищожението<ref name="sn56"/>.
 
 
===Създаване на санга===
[[ФайлFile:Sarnath1.jpg|300px|thumb|right|Първата проповед на Буда, в която Буда Шакямуни преподава за първи път Четирите Благородни Истини на неговите първи пет ученика в Сарнат, Индия.]]
След пробуждането си Буда среща двама търговци на име Тапуса и Бхалика, които стават неговите първи светски ученици. Както изглежда на всеки от тях са дадени кичури от косата на Буда, които сега се твърди, че се съхраняват като мощи в храма Шве Дагон в Рангун, Бирма. Буда планирал да посети Ашита и някогашните си учители, Алара Камара и Удака Рамапутра, за да обясни своите открития, но те вече били починали.
 
 
===Пътешествия и учение===
[[ФайлFile:TheBuddhaAndVajrapaniGandhara2ndCentury.jpg|thumb|right|upright|Буда със своя защитник [[Ваджрапани]], Гандхара, 2 в.н.е. Музей на Азиатското изкуство на Кунст]]
През останалите 45 години от живота си Буда пътувал из [[Индо-Гангска равнина|Индо-Гангската равнина]], което сега е [[Утар Прадеш]], [[Бихар]] и Южен [[Непал]], преподавайки на широк спектър от хора: от благородници до далити улични чистачи, убийци като Ангулимала и канибали като Алавака. От самото начало будизмът е еднакво отворен за всички раси и класи и няма кастова структура, което е правило в хиндуизма. Въпреки, че езика на Буда остава неизвестен, е много вероятно той да е преподавал на един и повече различни езика тясно свързани със средните индо-арийски диалекти от които [[пали]] може да бъде стандартизиран.
 
 
===Махапаринирвана===
[[ФайлFile:Astasahasrika Prajnaparamita Buddha Parinirvana.jpeg|thumb|right|200px|Влизането на Буда в Паринирвана. Санскритски ръкопис. Наланда, Бихар, Индия. Пала период]]
[[ФайлFile:EndAscetism.JPG|thumb|right|200px|Споделянето на мощите на Буда, Дзенйомецу храм-музей, Токио]]
Според Махапаринибана Сута на Пали канона на 80 годишна възраст Буда обявява, че скоро той ще достигне Паринирвана или крайното състояние на безсмъртие и че ще изостави земното си тяло. След това Буда изяжда последната си храна, която той е получил като дар от ковач на име Кунда. Пада бурно болен, Буда инструктира помощникът си [[Ананда]] да убеди Кунда, че храната изядена в негово място няма нищо общо със смъртта на Буда и че неговото хранене ще бъде източник на голяма заслуга, тъй като последното ядене за Буда<ref>[http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/dn/dn.16.1-6.vaji.html Maha-parinibbana Sutta] ([[Digha Nikaya|DN]] 16), verse 56</ref> . Метанандо и вон Хунибер твърдят, че Буда е починал от мезентериален инфаркт, симптом на старостта, а не от хранително отравяне. Точното съдържание на последното хранене на Буда не е ясно, въпреки различните писмени писания и двусмисленост над превода на някои от съществените термини; [[Тхеравада]] традиция по принцип смята, че на Буда е било предложено някакъв вид свинско месо, а традицията на [[Махаяна]] смята, че Буда е консумирал някакъв вид трюфел или други гъби. Тези твърдения могат да отразят различните традиционни възгледи относно будисткото
вегетарианство и предписанията за монаси и монахини.
== Учение ==
{{основна|Будизъм}}
[[ФайлFile:China-Shanghai-Jade Buddha Temple 6048-05.jpg|мини|200пиксела|дясно|Полулегнал Буда в Нефритения храм, [[Шанхай]].]]
Някои учени са убедени, че в Пали канона и ранните будистки текстове Агама съдържат в някои части истинските думи на Буда<ref>''It is therefore possible that much of what is found in the Suttapitaka is earlier than c.250 B.C., perhaps even more than 100 years older than this. If some of the material is so old, it might be possible to establish what texts go back to the very beginning of Buddhism, texts which perhaps include the substance of the Buddha’s teaching, and in some cases, maybe even his words.'' How old is the Suttapitaka? Alexander Wynne, St John’s College, 2003, p.22 (this article is available on the website of the Oxford Centre for Buddhist Studies: [www.ocbs.org/research/Wynne.pdf]</ref><ref>''It would be hypocritical to assert that nothing can be said about the doctrine of earliest Buddhism ... the basic ideas of Buddhism found in the canonical writings could very well have been proclaimed by him [the Buddha], transmitted and developed by his disciples and, finally, codified in fixed formulas.'' J.W. De Jong, 1993: ''The Beginnings of Buddhism'', in The Eastern Buddhist, vol. 26, no. 2, p. 25</ref>. Част от учените са напълно убедени, че Пали канона и Агама предшестват Махаяна сутрите<ref>''The Mahayana movement claims to have been founded by the Buddha himself. The consensus of the evidence, however, is that it originated in South India in the 1st century CE''–Indian Buddhism, AK Warder, 3rd edition, 1999, p. 335.</ref>. Свещените будистки писания работи предхождат Махаяна произведенията в хронологично и се приемат от много западни учени като основния достоверен източник за информация относно истинското историческо учение на Гаутама Буда. Въпреки това, някои учени не мислят, че текстовете докладват за историческите събития<ref>Bareau, André, Les récits canoniques des funérailles du Buddha et leurs anomalies : nouvel essai d'interprétation, BEFEO, t. LXII, Paris, 1975, pp.151-189.</ref><ref>Bareau, André, La composition et les étapes de la formation progressive du Mahaparinirvanasutra ancien, BEFEO, t. LXVI, Paris, 1979, pp. 45-103.</ref><ref>Shimoda, Masahiro, How has the Lotus Sutra Created Social Movements: The Relationship of the Lotus Sutra to the Mahāparinirvāṇa-sūtra, in ''A Buddhist Kaleidoscope'', (pp320-22) Ed Gene Reves, Kosei 2002</ref>.
 
 
== Други религии ==
[[ФайлFile:Avatarbuddha.jpg|мини|200px|right|Буда изобразен като 9-я Аватар на бог [[Вишну]] в индийски традиционен иконографско изображение.]]
В индуизма Гаутама е считан за единият от десетте аватари на Бог [[Вишну]]. Някои индийски текстове казват, че Буда Шакямуни е аватар на бог Вишну.<ref name="google260">{{Cite book| year=1997 | chapter=Buddha as depicted in the Purāṇas | title = Encyclopaedia of Hinduism, Volume 7 | author1=Nagendra Kumar Singh | publisher=Anmol Publications PVT. LTD. | isbn=978-81-7488-168-7 | pages=260–275 | url=http://books.google.com/?id=UG9-HZ5icQ4C&pg=PA260 | postscript=<!--None--> | accessdate=2012-04-16}}. List of Hindu scripture that declares Gautama Buddha as 9th Avatar of Vishnu as as follows
[Harivamsha (1.41) Vishnu Purana (3.18) Bhagavata Purana (1.3.24, 2.7.37, 11.4.23 Bhagavata Purana 1.3.24 [http://srimadbhagavatam.com/1/3/24/en1 Bhagavata Purana 1.3.24],
552 341

редакции