Разлика между версии на „Мите Опилски“

м
без right/дясно в картинки (x1)
м (без right/дясно в картинки (x1))
При избухването на Балканската война е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в четата на [[Славчо Абазов]], а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.</ref> След като родният му край попада в Сърбия след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се включва във възстановяването на ВМОРО и от ноември 1913 година е помощник на войводата [[Дончо Ангелов]]. През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е в партизанската рота на капитан [[Никола Лефтеров]].
 
[[ФайлFile:IMRO cheta Ivan Burlyo, Mite Opilski.jpg|дясно|мини|250п|Чети на ВМРО, отпред Мите Опилски, Марко Секулички и Иван Бърльо.]]
След войната отново се включва във възстановената революционна организация и от края на 1921 година е кратовски околийски войвода. През 1923 година заедно с [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]] и [[Иван Бърльо]] участва в [[Кюстендилска акция на ВМРО|превземането]] на [[Кюстендил]]. В 1927 година напуска революционната борба поради влошено здраве и се занимава с мелничарство. Убит е от комунистически партизани на 8 септември 1944 година между Опила и Кратово.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 105.</ref>
 
561 957

редакции