Митре Влаха: Разлика между версии

 

=== Борба с гръцката пропаганда ===

 

В началото на април 1904 година Митре се събира с [[Георги Попхристов]] и формира нова чета, която бързо се разраства и ръководството на [[Битолски революционен окръг|Битолския революционен окръг]] го прави главен войвода на [[Костенария]]та и по-късно районен войвода на целия [[Костурски революционен район]]. Тогава негов секретар е [[Пандо Чулков]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_21.html]</ref>. На 24 юни 1904 година са предадени от гъркоманския кмет на Кономлади, след което убиват него и другите предатели. Турския аскер дава 30 убити, включително командира им, и успешно бягат от селото<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_21.html]</ref>.

На [[10 октомври]] [[1905]] г. обединените чети на Митре Влаха и [[Пандо Кляшев]] викат чрез писмо ресенската чета на [[Насо Кършаков]] в село [[Буковик (Ном_Лерин)|Буковик]]. Разузнаващата около [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] чета пристига ден по-късно в лагера на костурските войводи. Андартският командир [[Василакис Лахтарис]] идва с чета от 120 души от село [[Желево]] (днес Андартико), като има за цел да нападне Буковик и [[Оровник (Ном Лерин)|Оровник]]. На [[15 октомври]] поручикът от гръцката армия и командир на андартска чета влиза с всичките си четници в село Оровник, хваща дузина от първенците на селото, като им предлага да станат патриаршисти. Обединените чети на ВМОРО, разделени на 3 отряда за засада и един атакуващ наближават селото. Изненадващата атака командвана от Митре Влаха води до смъртта на 13 андарти, другите панически бягат в Желево, откъде се изтеглят към [[Лерин]]. При повторното си си завръщане Василикис Лахтарис отсяда в село [[Нивици]] (днес Псарадес) с 30 свой четници, където е предаден на турците от местното българско население.<ref>[http://www.macedonia-science.org/gallery/displayimage-26-10.html „По дирите на андартите“, „Илюстрация Илинден“, година I, брой 3]</ref>

 

На [[22 февруари]] [[1907]] година Митре Влаха с трима четници – [[Вангел Попхристов]], [[Андон Брещенски]] и Ильо от [[Въмбел]] е в село [[Жупанища]] (днес Левки). Четата е предадена на турските власти от подкупения от костурския гръцки владика [[Германос Каравангелис]] българин Христо от село [[Шестеово]] (днес Сидирохори). След тежка битка всички четници са тежко ранени. Митре Влаха доубива другарите си и и се самоубива.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 106.</ref> Погребан е в село [[Апоскеп]] с цялата си чета. Заместен е като районен войвода от [[Христо Цветков]]<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475 – 481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>.

 

{{цитат|Митре Влаха, роден в село Кономлади, самоук, мъдър и опитен мъж, от прост овчари твърде скоро издигнал се на районен войвода, а след въстанието и на околийски, внушителна фигура и легендарен герой, не се е отделил от роба до славното си загиване в с. Жупанища, дето стана жертва поради грозен шпионаж на предателската Апостольовска фамилия в селото.<ref name="Бистрицки 51">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.</ref>}}

 

Негов син е революционерът [[Божидар Митрев (революционер)|Божидар Митрев]], участник в Септемврийското въстание, близък на Васил Коларов и Георги Димитров и убит през 1931 година.<ref name="Тзавелла.198"/> Племенникът му Нико Влаха е убит от гръцкия андарт [[Йоанис Пулакас]]<ref>[http://lithoksou.net/vardhas.html Δ. Λιθοξόου – Η είσοδος του Τσόντου Βάρδα]</ref>. Митре Влаха е възпят в много народни песни, включително следната народната песен, в която се пее:

{{Цитат|Пъто ти фатен, Митре<br>