Отваря главното меню

Промени

15 байта изтрити ,  преди 3 години
м
без right/дясно в картинки (x1)
В началото на 7 век [[Мохамед]] дава началото на исляма. Новата религия бързо се разпространява из [[Арабския полуостров]], след което последователите ѝ обръщат поглед на север, към Сирия. Мюсюлманите я наричат ''Билад аш-Шам'', или „земите на Шам“ – название, често употребявано от арабите за [[Дамаск]]. До средата на 7 век регионът става част от [[Праведен халифат|Праведния халифат]]. След убийството на [[Али]] през 661, управителят на Сирия – Муауия, се самопровъзгласява за халиф и прави Дамаск своя столица. С него се дава началото на [[умаяди]]те. От Сирия той започва походи към старите арабски земи и Византия, като за целта създава професионална армия и използва останалите от византийците корабостроителници, за да построи първата флотилия на халифата. Компетентното му управление полага основните на [[Арабския халифат]]. Въпреки вярата си Муауия назначава християнски управници в администрацията, и самата му жена е християнка. Умаядите взаимстват силно административната структура на държавата си от византийците, а законовата уредба следва традициите на [[римско право|римското право]] ([[шериат]]ът е валиден само за мюсюлманите). Част от умаядското административно-правно наследство се прилага и днес в Сирия. Халифатът просперира в икономическо и интелектуално отношение. Външнотърговските отношения се разширяват, много евреи и християни постъпват на служба в двора на халифа като философи, [[лекар]]и и [[алхимия|алхимици]]. Към 732 година той вече се простира от [[Испания]] и [[Тур]] във [[Франция]] до [[Самарканд]] и [[Кабул]] в [[Афганистан]], обхващайки много по-голяма територия от някогашната Римска империя. По това време славата на столицата Дамаск е ненадмината. В рамките на 89-годишното управление на умаядите, арабският измества арамейския като главен език в Сирия, и по-голямата част от жителите на региона стават мюсюлмани.
 
[[ФайлFile:Krak De Chevaliers general view.jpg|мини|дясно|[[Крак де Шевалие]] близо до [[Хомс]]. Позната също като ''Ал-Карак'' на арабски, тя е крепост на кръстоносците-[[хоспиталиери]] между 1142 и 1271.]]
 
Към средата на 8 век умаядите отслабват под натиска на [[абасиди]]те, произхождащи от [[Хорасан]] в [[Персия]]. През 750 година абасидите свалят управлявалите досега умаяди и местят столицата в [[Багдад]]. Абасидското управление на Сирия обаче не е силно, централната власт често е оспорвана и отричана от местни князе. Най-известният от тях, [[Сейф ад-Даула]] („Мечът на Династията“), принадлежи към династията на [[хамданиди]]те и през 945 основава [[Халебско емирство]]. То става известно както с постиженията си в науката и изкуствата, така и с постоянните си нападения срещу Византия. През 1094 последните останки от държавата на хамданидите са покорени от [[селджуки]]те.
394 216

редакции