Жеко Димитров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x3)
Ред 12:
== Биография ==
Жеко Димитров е роден на 14 ноември 1886 г. в семейството на Димитър Джунджулов и Мария Джунджулова. Жеко Димитров завършва прогимназията в Хасково, като юношеските му години преминават в изключително тежък труд- работи по 16 часа на ден за да помогне на семейството си, което е крайно бедно. По това време той се запознава с творчеството на руският писател [[Максим Горки]].<ref>Георгиев А., Динков К.,Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref>
[[File:Jheko Dimitrov 03.jpg|дясно|мини|100px|Жеко Димитров като войник]]
През 1903 г. умира бащата Димитър. Това принуждава вторият им син Иван да прекъсне образованието си. Жеко и Иван дават всичко от себе си най-малкият им брат Захари да завърши своето образование.
 
Ред 34:
=== Ръководител на Синдикалния съюз ===
През 1921 г. се провежда ХІІІ- я конгрес на ОРСС. На него Жеко Димитров остро критикува редица синдикалисти от цяла България, че не живеят с болките на работниците. По време на целия си живот е обръщал особено внимание на подготовката на кадрите. Остро критикува един от синдикалните дейци, който е взел хонорар за статия в синдикалния вестник:
[[File:Jheko Dimitrov 02.jpg|дясно|мини|250px|Жеко Димитров на екскурзия с приятели]]
 
''„Това ще бъде за първи и за последен път. Нашето дело е да помагаме, а не да взимаме. А сега в чест на това, че ти за пръв път получаваш хонорар, след като толкова много си писал или редактирал, ще почерпиш''“
Ред 52:
''„Когато във време на сражение загива целия команден състав на ротата, един от войниците поема инициативата да стане командир и призовава за продължаване на сражението под негова команда. Нужни са върховните усилия на всички!“''
 
[[File:Jheko Dimitrov 04.jpg|дясно|мини|100px|Жеко Димитров]]
През 1925 г. без знанието и съгласието на ОРСС и на Жеко Димитров е извършен [[Атентат в църквата „Света Неделя“]]. По това време е извън София. <ref>Христозов Н., По дирята на безследно изчезналите, С., 1984</ref>Негови съратници и приятели го съветват да се скрие, но той отказва. Арестуван е и изчезва безследно.