Михаил Чаков: Разлика между версии

[[Картинка:Mihail chekov krsto lazarovcheta3.jpg|ляво|мини|250п|Четата на Михаил Чаков, вторият отпред (от дясно наляво) е [[Кръстьо Лазаров]].]] Михаил Чаков е роден на 16 март 1873 година в градчето [[Гумендже]], тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Завършва VI клас на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]] и става учител в [[Тумба (дем Пеония)|Тумба]]. През [[1897]] година е привлечен във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] от [[Даме Груев]] и [[Пере Тошев]]. Става четник при [[Михаил Апостолов|Михаил Апостолов - Попето]], като обикалят [[Воден|Воденско]] и [[Енидже Вардар|Ениджевардарско]], след което става самостоятелен войвода.

 

През лятото на 1900 година, четата му е съставена от 5-6 човека и обикаля района на Поройско, южно от [[Петрич]]. На 18 август преминава и през селата [[Горни Порой|Горни]] и [[Долни Порой]]. Сред четниците са [[Алексо Поройлията]] и Сотир Джумалийчето от [[Благоевград|Горна Джумая]].<ref>Чолов, П., Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, ISBN 954-430922-5, стр. 343,344</ref>

 

През 1912 година Чаков взима участие в [[Балканска война|Балканската война]] като войвода на чета № 11 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 794, 892.</ref> Заедно с [[Андон Кьосето]], [[Йонко Вапцаров]], [[Георги Занков]], [[Лазар Колчагов]], [[Таско Кочерински]], [[Лазар Топалов]], [[Стефан Чавдаров]], [[Пейо Яворов]] и други събират сборна чета, която се ръководи от [[Христо Чернопеев]]. Заедно с 12-а рота от [[Двадесет и седми пехотен чепински полк|27-ми Чепински полк]] четата атакува [[Разлог|Мехомия]]. Освобождават още [[Банско]], [[Драма (град)|Драма]], [[Неврокоп]] и [[Кавала]], като превземат града, без да се даде и един изстрел.

 

Чаков участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като старши подофицер 9-та погранична дружина от 85-и полк<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 184.</ref>, тогава негов четник е сетнешният воденски войвода [[Йордан Лазаров]]. Уволнен е от служба поради болест и заминава за [[Ксанти]], където съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от Баница. До [[1923]] година съхранява костите в сандъче в дома си, а после по молба на [[Тодор Александров]] ги излагат 10 дни за поклонение в църквата „Света Неделя“.