Желево: Разлика между версии

 

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Жельово'' има 1&nbsp;250 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref>

Селото е база на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]], воюващи с българските чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. По гръцки сведения към лятото на 1902 година в селото има 300 семейства, от които само 10 под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], а останалите [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]].<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=811&Itemid=369 Ζέλοβο]</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Желево има 1 760 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref> По гръцки сведения след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] половината население на селото минава под върховенството на Екзархията, макар до 1907 година гъркоманите да контролират и двете селски църкви.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=811&Itemid=369 Ζέλοβο]</ref> През януари 1907 година 173 жители на селото се подписват в писмо до българския екзарх с искане да преминат под ведомството на Екзархията и да им се изпратят български учители.<ref>Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 251 - петима от жителите на селото се подписват на кирилица, останалите - с гръцки букви.</ref> До лятото на 1908 година екзархийските семейства се обслужват от свещеника на село Ощима. Няколко седмици след Хуриета в селото започва работа първият екзархийски свещеник - местният жител Илия Траянов.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 30-31/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 30-31.</ref> В 1909 година в Желево има над 200 български екзархийски къщи от общо 250, като гъркоманите държат черквите и училището.<ref>[[s:Телеграма от Иларион от Костур]]</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Желево преди [[Балканска война|Балканската война]] има 270 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.</ref>

 

 

=== В Гърция ===

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В 1927 година селото е прекръстено на Андартикон, в превод ''андартско'', ''бунтовническо''. В междувоенния период известен брой желевци се изселват към Северна Америка.

 

 

; Преброявания

* [[1913]] - 1415 души

* [[1920]] - 1262 души

== Личности ==

;Родени в Желево

* {{GRC-флаг}} Андон Киров (Αντώνιος Κύρος, Κύρου), гръцки андартски деец от втори клас<ref name="manos.163.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 163.]</ref>

* {{GRC-флаг}} Васил Балков (Βασίλειος Μπάλκος), гръцки андартски деец от втори клас, член на местния гръцки комитет, работи с [[Гръцко консулство в Битоля|консулството]] в Битоля и е бил директор на училището в Писодер и други гръцки училища<ref name="manos.164.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 164.]</ref>