Михайлово (област Враца): Разлика между версии

 

=== Почви ===

В региона почвата е [[Черноземни почви|чернозем]], а по поречието на Огоста има наноси с пясъклива структура. Землището на селото граничи със землищата на селата [[Хайредин]], [[Манастирище]], [[Бели брод]], [[Лехчево]], [[Септемврийци (Област Монтана)]] (Горна Гнойница) и [[Бъзовец (Област Монтана)]]. Земята е плодородна и благоприятства развитието на земеделие и скотовъдство. На север в землището на Михайлово е включена земя от местността [[Златия]] – една изключително продуктивна по отношение зърнопроизводството земеделска земя, а поречието на Огоста доскоро успешно се използваше за производство на плодове и зеленчуци.

 

=== Училище и черква ===

В селището на новото място през 1848 година се открива килийно училище <ref>Илчев, Иван Н., Учебното дело в Ореховската околия от 1830 до 1926 г., Печатница Н.Д. Йоцев и сие, Орехово, 1926, с. 29 </ref>с първи учител Глигор Маринов от Ново село (Благово), обл. Монтана. Двадесет години по-късно се построява сграда, наричана „Хамбаря“, защото имала помещение за събраното зърно от данъци, помещение за религиозни ритуали и стая за нуждите на училището.<ref>История на учебното дело с. Долна-Гнойница, околия Ореховска от 1848 г.-до 1925 – 1926 учебна година включително. ТД „Държавен архив“ – Враца, ф. № 507-К, опис 1, арх.ед.85. </ref> През 1873 година се освещава новопостроената черква „Св. Параскева“ от свещеника останал да служи в нея – Атанас Попниколов. Тя е построена в дарените дворни места от фамилиите Ценьовци и Младенчовци. Свещеници служили в църквата са още Филип Трифонов, Кирил Манчев (от 1926 до 1932 година), Георги Макариев (от април 1932 до 1936 г.), Иван Александров (от 1936 до 1948 г.) и Ангел Филипов Попов.

През 1889 година се построява училищна сграда, която да позволи провеждането на четирикласно обучение на децата. Училището е построено върху дареното от [[Найден Илчев]] голямо дворно място в центъра на селото. През 1931 година е завършена и осветена нова голяма училищна сграда, която да отговори на нарасналите нужди от учебни помещения за провеждане на седем годишен курс на обучение. Учители оставили трайна следа, не само с обучението на децата, но и с широката си обществена дейност и работа за културното обогатяване на селяните и съхранение на българските народностни традиции са: Петко Цалков Барзов (1838 – 1914), Илчо Горанов, Въло Ценов Калчев, Георги Атанасов Попов (1873 – 1959), Куно Симеонов Йончев, Иван Найденов Илчев (1877 – 1933) – станал по-късно Околийски училищен инспектор, Михаил Георгиев Попов (1892 – 1984), Петко Тударов Илчев (1902 – 1985) – като главен учител организирал стоежа на новата училищна сграда през 1930 – 1931 г., Цветан Петров Константинов (Цинцарски) (1909 – 1989), Цонка Георгиева Барашка, Любен Стоев Спасов (1915 – 1988), Гена Иванова Попова. Инициативен комитет от учители са организирали през 1939 г. с доброволен труд и дарения построяването на паметник на загиналите за Отечеството 53 войници от селото във войните от началото на XX век. <ref>Илчев, Захари, Цветан Петров. Разказ за Михайлово, второ издание, изд. „ПИК“ – Велико Търново, 2013 г., с. 238 ISBN 978-954-736-187-4</ref> Директори на училището през годините са: Иванка Димитрова Лилова, Алексей М. Крачков, Петко Тудоров Илчев, Михаил Г. Попов, Цветан Димитров Маринов, Любен Стоев Спасов, Димитър Найденов Евтимов, Димитър Георгиев Димитров, Косто Ганов Костов и Цветанка Георгиева Студенобушка.<ref>Илчев, Захари, Цветан Петров. Разказ за Михайлово, второ издание, изд. „ПИК“ – Велико Търново, 2013 г., с.142 – 143 ISBN 978-954-736-187-4</ref>