Разлика между версии на „Банкнота“

30 байта изтрити ,  преди 3 години
м
без right/дясно в картинки (x2)
м
м (без right/дясно в картинки (x2))
[[КартинкаFile:Billets de 5000.jpg|дясно|мини|Банкноти на различни страни]]
'''Банкнотата''' е книжен [[пари]]чен знак, имащ определена парична стойност. Той се издава от [[емитент|емисионна банка]]. Тя е завършен израз и резултат от развитието на кредитните средства за обращение. Банкнотата е [[полица]] срещу [[банка]]та, а не срещу частно лице, притежава качеството „всеобща обращаемост“, точно заради това е самостоятелна вещна форма на разменната стойност на стоките.
 
Книжни пари се срещат за първи път в [[Китай]], а появата им се обяснява с необходимостта от по-гъвкаво платежно средство от тромавите медни монети. Въвеждането им става постепенно и трае от времето на късната династия [[Тан]] (618–907) до династия [[Сун]] (960–1279). При търговия на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. През 10 век правителството на династия Сун употребява такива записи в търговията със сол, върху която притежава монопол. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през 12 век иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари. Издадените банкноти били валидни само в малък район и за кратко време, едва в средата на 13 век започва стандартизирано печатане на книжни пари, приемани в национален мащаб. За това спомагат методите за [[печатане]] – вече разпространеният метод на [[ксилография|печат с дървени блокчета]] и след това печатът с подвижен набор. Към времето на пътешествието на [[Марко Поло]] европейците не знаели що е това книжни пари. На китайските книжни пари пишело „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени” и наказанието действително се привеждало в изпълнение в случай на [[измама]]. Навлизането на книжните пари води и до първата [[инфлация]] през 1020 г.<ref>[http://stat.bnb.bg/Flash/bg/menu.htm%20 История на парите – мултимедийна презентация, БНБ]</ref>
 
[[ImageFile:Jiao zi.jpg|thumb|right|''Jiaozi,'' от династията Сун, най-ранните книжни пари в света]]
Горе-долу по същото време (7-12 век) в средновековния ислямски свят се развива оживена [[пазарна икономика]] въз основа на разширяващото се обращение на стабилна [[валута]] с висока стойност ([[динар]]ът). Мюсюлманските икономисти и търговци въвеждат за първи път и понятията за [[кредит]] <ref name=Banaji>{{икона|en}} {{cite journal |last=Banaji |first=Jairus |year=2007 |title=Islam, the Mediterranean and the Rise of Capitalism |journal=Historical Materialism |volume=15 |issue=1 |pages=47–74 |publisher=[[Brill Publishers]] |issn=1465-4466 |doi=10.1163/156920607X171591 |bibcode= |oclc=440360743 |url=http://www.scribd.com/doc/14246569/Banaji-Jairus-Islam-The-Mediterranean-and-the-Rise-of-Capitalism |accessdate=August 28, 2010 }}</ref> [[чек]]ове, [[запис на заповед]],<ref name="Medieval Trade in the Mediterranean World: Illustrative Documents">{{икона|en}} {{cite book |last1=Lopez |first1=Robert Sabatino |authorlink1=Roberto Sabatino Lopez |last2=Raymond |first2=Irving Woodworth |last3=Constable |first3=Olivia Remie |title=Medieval trade in the Mediterranean world: Illustrative documents |series=Records of Western civilization.; Records of civilization, sources and studies, no. 52 |year=2001 |origyear=1955 |publisher=[[Columbia University Press]] |location=New York |url=http://cup.columbia.edu/bookpreview/978-0-231-12356-3/ |isbn=0-231-12357-4 |oclc=466877309 }}</ref> [[депозитна сметка]], [[разплащателна сметка]], [[заем]], [[валутен курс]], прехвърлянето на кредит и [[дълг]],<ref name=Labib>{{икона|en}} {{cite journal |last=Labib |first=Subhi Y. |year=1969 |month=March |title=Capitalism in Medieval Islam |journal=The Journal of Economic History |volume=29 |issue=1 |pages=79–86 |publisher=Economic History Association |location=Wilmington, DE |issn=0022-0507 |oclc=478662641 |jstor=2115499 }}</ref>, както и [[финансова институция]], която борави със заеми и депозити.<ref name=Labib />
 
423 035

редакции