Мищеки: Разлика между версии

'''Мищеките''' (също се срещат като '''микстеки''', '''мичтеки''' или '''михтеки''') са местни [[Мезоамерика|мезоамерикански]] народи обитаващи [[Мексико|мексиканските щати]] [[Оахака (щат)|Оахака]], [[Гереро]] и [[Пуебла (щат)|Пуебла]] в обширен регион известен още като ''Ла Миштека''. Оригиналните очертания на държавата на миштеките за пръв път се споменат в един от доколумбовите кодекси от [[692|692 от н.е.]] <ref> {{cite book | last1 = Dahlgren de Jordan | first1 = Barbro | title = La Mixteca. su cultura e historia prehispánicas. | publisher = México, Impr. Universitaria, | year = 1954 | pages = 399 | url = https://catalyst.library.jhu.edu/catalog/bib_1327033 | accessdate = 2011-05-19}}</ref><ref name="Leyva"> {{cite web | url = http://ru.ffyl.unam.mx:8080/jspui/bitstream/10391/503/1/03-Gonz%C3%A1lez.pdf | title = Geografía, lingüística, arqueología e historia de la Mixteca alta antes de la conquista española | accessdate = 2011-05-19 | last = Leyva | first = Alejandra Gonzalez | publisher = UNAM | language = Spanish | quote = La Mixteca es una región de difícil definición. No constituye una unidad bien delimitada.Por un lado, la que hoy llamamos “Mixteca” no ha sido lo suficientemente explorada

por arqueólogos. El trabajo de éstos, sólo ha consistido en intervenciones parciales que de ninguna manera dejan ver el panorama general de una “cultura mixteca” en una zona aún sin demarcar. Por otra parte, los documentos prehispánicos (códices mixtecos) que a la fecha se conservan, no le dan ninguna importancia al asunto. Se limitan a contar la genealogía de sus gobernantes a partir del año 692 d. C. }}</ref>. Езикът на тези народи е един от основните клонове на [[Отомангейски езици|семейството на отомангейските езици]] <ref>J. Marcus, “The Genetic Model and the Lingüistic Divergence of the Otomangueans”, in '''The Cloud People...''', pp. 4-9</ref> <ref>Ralph Beals, “Southern Mexican Highlands and Adjacent Coastal Regions”, in '''Handbook of Middle American Indians.''' Austin, 1969, vol. 7, pp. 315-328.</ref> <ref>{{cite web | url = http://ru.ffyl.unam.mx:8080/jspui/bitstream/10391/503/1/03-Gonz%C3%A1lez.pdf | title = Geografía, lingüística, arqueología e historia de la Mixteca alta antes de la conquista española | accessdate = 2011-05-19 | last = Leyva | first = Alejandra Gonzalez | publisher = UNAM | language = Spanish | quote = Las fuentes coloniales no precisan el territorio, aunque mencionan pueblos de habla mixteca. Los lingüistas parten del estudio de dicho idioma y de sus relaciones con otros para suponer una lengua originaria

 

==Исторически преглед==

===Основни градове===

 

===Под ацтекско владичество===

 

==Племенна йерархия==

Миштеките имат организирана държава, писменост и исторически извори (кодекси), които спомагат за изследване не само на тяхната история, но и тази на съседните им племена. В териториите заемани от миштеките преди нашествието на испанските конкистадори съществува йерархична структура, при която най-високо е '''вождът''' ("касик" на испански ''casique''), който на местния език се нарича '''яа тнух''' и произлиза от най-чиста царствена кръвна линия. По-ниско стоящи са произлизащите от семейството на вожда&nbsp;— племенници и братовчеди, '''тай тобо''', следвани от дворяните и служителите в двора - '''тай юку''', а на дъното на йерархията са селяните - '''тай ситундаю'''<ref name="Marcus">Joyce Marcus and Kent Flannery, “The Postclassic Balkanization of Oaxaca”, '''The Cloud

People...''', pp. 220-226</ref>. Новият режим на колонизаторите оставя някои от племенните първенци да администрират земите и "признава" титлите им.<ref name="Marcus"/>

 

==Поминък и занаяти==

 

==Източници==