Разлика между версии на „ЗИТ-151“

30 байта изтрити ,  преди 5 години
м
без right/дясно в картинки (x5)
м (без right/дясно в картинки (x5))
 
==Компютърна конфигурация==
[[File:Detail of a 1Kb ferrite core RAM-module of an 1960s Electrologica X1 computer.jpg|thumb|right|200px|Детаил от 1Kb RAM модул на феритова памет. От подобни модули е изграждана оперативната и постоянната памет на ЕИМ до 70-те години]]
[[File:Papertape.jpg|thumb|right|200px| Носител на информация – 8-пътечкова хартиена перфолента. По-малките перфорации са за синхроимпулсите при четене]]
[[File:DW-21 drukarka wierszowa (I19720708).png|thumb|right|200px|Изходно периферно устройство за широк печат DW -21, полско производство. Снет е защитният капак от лявата страна]]
[[File:Drukarka wierszowa beben.jpg|right|thumb|200px|Символи по образувателната на цилиндъра на печатащия барабан на DW 21]]
 
* Операторски пулт с вход и изход на електрическа пишеща машина ([[телетип]]);
 
==Начало и развитие==
[[File:Bundesarchiv Bild 183-S1024-016, VEB Robotron Elektronik Dresden, Computer EC 1040.jpg|thumb|right|250px|ЕС 1040 от единната система компютри, произвеждана в ГДР от VEB Robotron Elektronik Dresden]]
С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се поставя началото за производство на [[Мейнфрейм компютър|големи ЕИМ]]. Внедряването на тази система за производство предлага на пазара една изчислителна машина, но и създава кадри за производство и обслужване на такава техника, внедрява технология за производство непознато до тогава в България, създава нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в ЗИТ се произвежда [[Централен процесор|централният процесор]] ЕС 2020, системата [[ЕС 1020]], както и окомплектовката за всички произвеждани ЕИМ в социалистическия лагер от ЕС от подсистеми за [[Запаметяващо устройство на твърд магнитен диск|запаметяващи устройства на магнитен диск (ЗУМД)]] (управление плюс 6 бр. запаметяващи устройства – 7 Mb или 29 Mb) и подсистемите за [[Устройство с магнитна лента|запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ)]] (управляващ блок плюс 6 бр. периферни запаметяващи устройства). В [[Благоевград]] се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в [[Русе]] се произвеждат печатните платки в специализирания Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО [[ИЗОТ]]. В гр. [[Стара Загора]] започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в социалистическия лагер. [[Електроника (завод)|Завод Електроника]] в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ. В Пловдив са специализираните заводи за производство на периферни устройства – Завод за пишещи машини, Завод за запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) и Завода за периферни устройства (ЗПУ), който произвежда флопи-дисково периферно устройство (ЗУМГД). В [[Пазарджик]] в Завода за магнитни дискове се произвеждат прецизно изработените носители – дискови пакети за ЗУМД. В [[Пловдив]] завод „Кочо Цветаров“ произвежда [[Гъвкав магнитен диск|дискети]] за [[Флопи-дисково устройство|флопи-дискови устройства]]. Създаваните български продукти са предназначени изключително за допълване листата на [[Периферно устройство|периферните устройства]], включвани към изчислителните машини от единната система в СССР, Унгария (ЕС 1010), ГДР (Германска демократична република) (ЕС 1040) и България (ЕС 1020).
 
562 580

редакции