Разлика между версии на „Бистрица (област София)“

м
без right/дясно в картинки (x3)
м (без right/дясно в картинки (x3))
}}
 
[[КартинкаFile:Bistritsa E1.jpg|мини|дясно|230п|Центърът на Бистрица]]
 
'''Бистрица''' е село, [[курортно селище]] в район [[Панчарево (район)|Панчарево]], [[Столичната община]], [[област София-град]]. С население от 4694 души то е петото по големина село в [[България]].
 
На административната територия на Бистрица се намират монумент „[[Камбаните]]” и новозастроеният Бизнес парк "Камбаните", вилните зони [[Бункера]] (част), Малинова долина - Герена, Шумако, Косанин дол, Зли камък, Манастира, Калфин дол, Бистрица, Беликата, както и много жилищни комплекси от затворен тип. В Бистрица се намира и най-голямата и модерна пречиствателна станция за питейна вода в България - пречиствателна станция "Бистрица". Над Бистрица минава Рилският водопровод, по трасето на който е изградена туристическа алея. Бистричани я наричат „Канала”, официално е именувана „инж. Иван Иванов”. Много приятен маршрут с прекрасни гледки. Оттук може да се тръгне към Железница или към Симеоново. Може също така да се поеме по някоя от пътеките към х. Алеко или към Черни връх. Над Бистрица е разположен и природен парк "Бистришко бранище" - един от първите резервати в България, обявен за защитена зона през далечната 1934 г. На изток Бистрица граничи с Панчарево и Кокаляне, а на север и запад със Симеоново, Малинова долина, Бизнес Парк „София” и Резиденшъл Парк "София". В непосредствена близост на ул. Бистришко шосе и Околовръстния път се намира магазин ИКЕА.
[[КартинкаFile:Bistritsa_-_jeleznitsa.png|мини|дясно|230п|Изглед от Туристическата пътека "инж. Иван Иванов", между Бистрица и Железница]]
 
== История ==
 
== Личности ==
[[КартинкаFile:Bistritsa E2.jpg|мини|дясно|230п|Паметникът на Никола Крушкин в Бистрица]]
*'''[[Никола Крушкин (Чолака)|Никола Стефанов Крушкин (Чолака)]]''', наричан още „Шопският апостол“ е роден през [[1836]] г. в Бистрица. Като дете пада в огнището и си изгаря ръцете, оттам идва прякорът му -чолав, чолак. Рано останал сирак, той става послушник в [[Драгалевски манастир|Драгалевския манастир]]. Негов игумен по това време е [[Генадий Скитник|'''отец Генадий''']], който е и член на Софийския революционен комитет. Там през [[1862]] г. Чолака среща [[Васил Левски]]. Събирайки дарове за манастира в качеството си на [[таксидиот]], Никола Чолака обикаля градове и села и разпалва родолюбивата искра в сърцата на хората. Има заслуга за създаването на много от революционните комитети в Софийска околия, както и за този в Бистрица. Бистришкият революционен комитет е основан в къщата на Григор Ковачки. Председател му е Стоян Посипалката - от кой бистришки род е обаче не се знае. Самият Левски присъства на някои от заседанията на комитета. Революционната и просветителската дейност на Чолака вървят заедно. В неговата [[книжарница]] на Софийския пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“), наред с песнопойките се предлагат революционни брошури. Там редовно се провеждат заседанията на Софийския революционен комитет, укриват се членовете му, както и двама [[Христо Ботев|Ботеви]] четници, единият от които е братът на Левски, Петър Кунчев. По заловени писма в [[Дупница]], турците го откриват и залавят. Обесен е пред собствената си книжарница (днес там има паметна плоча) на [[15 ноември]] [[1877]] година, когато руските войски са вече оттатък [[Стара планина|Балкана]] и Свободата е развяла знамена. Отива си с вярата, че народът ще бъде свободен, а героите - увенчани със слава. Главната улица в Бистрица носи неговото име, а признателните бистричани му издигнаха барелеф в центъра на селото.
*'''Богдан Крушкин''' - (неизв.) - народен певец живял в годините около Освобождението.
423 035

редакции