Битка за Гърция: Разлика между версии

 

== Окупиране на Гърция от Италия, България и Германия ==

 

На 13 април 1941 г. Хитлер издава Директива № 27 си, в която илюстрира бъдещето на политиката в Гърция. Той приключва юрисдикцията на Балканите с Директивата си № 31, издадена на 9 юни. Континенталната част на Гърция е разделена между Германия, Италия и България. Немските сили окупират стратегически по-важни области, а именно Атина, Солун с Централна Македония, както и няколко острови в Егейско море, включително и остров Крит. Те също така окупират [[Лерин]], към който България и Италия имат претенции. В края на април и началото на май съгласно ангажиментите си по договореностите с Германия, Българската армия навлиза без да срещне съпротива в Западна Тракия и заема областта между река Струма и разграничителната линия минаваща през [[Дедеагач]] и [[Свиленград]] на запад от река Марица. Останалата част на Гърция остава в Италия. Италианските войски започват да заемат Йонийско море и островите в Егейско море на 28 април. На 2 юни те заемат Пелопонес, Тесалия, на 8 юни, и на 12 юни заемат по-голямата част от Атина.

 

== Битка за остров Крит ==

{{основна|Битка за Крит}}

На 25 април 1941 г. крал [[Георгиос II]] и неговото правителство напускат Гърция и заминават за остров [[Крит]], който е нападнат от нацистките сили на 20 май 1941. При наличието на британски морски сили и невъзможност да се проведе военна операция по море, германското военно командване провежда крупна военновъздушна операция. С парашутни сили и масивна инвазия от въздуха е проведена офанзива срещу трите основни летища на острова в Малеме, Ретимно и Хераклион. След превземането на летищата са изпратени подкрепления на десанта. След седемдневни военни действия и твърда съпротива, съюзническите командири решили, че защитата е безнадеждна и върнали войските си от Сфакия. През нощта на 24 май 1941 година, Георгиос II и неговото правителство са евакуирани от Крит до Египет. От 1-ви юни 1941 година островът е под немската окупация. Големите загуби на немските парашутни части, принуждават немско командване да прекрати други планирани въздушно-десантни операции, като се отказват от намеренията си за военни действия срещу [[Кипър]] и [[Египет]].