Граматика: Разлика между версии

'''Граматиката''' е основен дял от [[езикознание]]то, изучаващ строежа на [[Език (лингвистика)|езика]].

 

Подобно на Индия, в Гърция интересът към езика и свързаните с него проблеми възниква във връзка с тълкуването на старите (и превърнали се отчасти в неразбираеми) литературни текстове. От изучаването на езиковите проблеми са се интересували и древногръцките философи [[Демокрит]], [[Хераклит]], [[Аристотел]], [[Платон]]. Интересували са се от въпросите за произхода на езика, произхода на отделните [[дума|думи]], отношенията между мисъл и език, между предметите и имената, с които са наричани. Аристотел разделя думите на три категории – име, глагол и съюз. Поставя и начало на понятията падеж и род. Последователите на [[стоицизъм|стоическата школа]] създават термини за голяма част от граматическите категории. Те установяват гръцките названия за редица граматически термини. След 3 век пр.н.е. се наблюдава значително развитие на учението за граматиката, като тласък на това дават александрийската и пергамската школа. Първата гръцка граматика е създадена от представителите на александрийската школа – [[Аристарх Самотракийски]] и неговият ученик [[Дионисий Тракийски]], и се нарича „[[Граматическо изкуство]]”.

 

Терминът граматика (на старогръцки – grammatikē, на латински – grammatika) първоначално е означавал „[[писменост]]“. Терминът възниква от означението на старогръцки – téchnē grammatikē, на латински – ars grammatika, означаващо „писмено изкуство“. Връх в развитието на гръцката граматика се достига при [[Аполоний Дискол]] и неговия син [[Елий Херодиан|Херодиан]] от [[2 век пр.н.е.]] Те разработват граматична система, която стои в основата на съвременните граматики. Гръцките граматици установяват граматичните понятия и категории.