Грешки от първи и от втори род: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ivan simeon (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 69:
Вероятността за грешка от втори род няма някакво специално общоприето название, като се означава с гръцката буква <math>\beta</math> (оттук и <math>\beta</math>-errors). Все пак с тази величина е тясно свързана друга, която носи голямо статистическо значение — '''мощност на критерия'''. Тя се пресмята по формулата <math>(1-\beta)</math>. Така че, колкото е по-голяма мощността, толкова е по-ниска вероятността да се допусне грешка от втори род.
 
Тези две характеристики обикновено се пресмятат чрез така наречената [[функция на мощност|функция на мощност]] на критерия. В частност, вероятността за грешка от първи род е функция на мощност, пресметната при нулева хипотеза. За критерии, основани на извадка с фиксиран обем, вероятността за грешка от втори род е единица минус функцията на мощност, пресметната при предположение, че разпределението на наблюденията съответства на алтернативната хипотеза. За [[последователен статистически критерий|последователни критерии]] това също е в сила, ако критерия се установява с вероятност единица (при даденото разпределение от алтернативата).
 
В статистическите тестове обикновено се търси компромис между приемливо ниво на ''грешки от първи и втори род''. Често при приемането на решение се използва прагова стойност, която може да варира с цел проверката (теста) да се получи по-строг или пък, напротив, по-мек. Това прагово значение се явява [[равнище на значимост|равнището на значимост]], което се задава при проверката на [[Статистическа хипотеза|статистически хипотези]]. Например, в случая с металдетектор, повишаването на чувствителността на уреда ще доведе до увеличаване на риска от ''грешка от първи род'' (фалшива тревога), докато понижаването на чувствителността — до увеличение на риска от ''грешка от втори род'' (пропускане на забранен предмет).