Олтар: Разлика между версии

'''Олтар''' е термин в [[сакрална архитектура|сакралната (църковна)]] [[архитектура]].

[[Картинка:Autel.matutinal.abbaye.Saint.Denis.png|thumb|150px|Олтар на катедралата ''Сен Дени'', [[Париж]].]]

[[Картинка:Trinitatis Kirke Copenhagen altar.jpg|thumb|150px|[[Барок]]ов олтар на Църквата ''Света Троица'' в [[Копенхаген]].]]

''Олтар'' се нарича накратко църковното пространство в християнските храмове, което в православните е малко или повече възвишено и отделено с иконостас, на Запад от ранно време със стъпала, прегради и др. В центъра на олтарното пространство се намира действителният олтар, по-точно светата '''трапеза, жертвенникът''', Божият '''престол'''. <ref>[http://www.bogoslov.hit.bg/hram/sv_trapeza.htm]</ref> В християнската традиция трапезата служи за извършване на безкръвната жертва (евхаристията с хляба и виното - кръвта и тялото Христови, завещани от Христос). Даровете са свещени, не самата трапеза, както са обяснявали християните на езичниците, обвиняващи ги, че се покланят на олтари. В старо[[гръцки]]я език ''τραπεζα'' (''трапеза'') има смисъл на ''съкровищница''. При християните ''трапеза'' означава ''антиминс'' или ''олтар'', който до 4. век представлява подвижна маса. Свещената трапеза, заемаща центъра на олтара, се превръща по-късно в неподвижна и става свещен предмет. Едно от свещенодействията на епископа е освещаването на жертвеника, което е само негово право (Картагенски събор, правило 6).