Даниел Обер: Разлика между версии

Две години по-късно, на 27 февруари 1833 година, втората гранд опера на Обер, ''„[[Густав III (опера)|Густав III]]“'' (''Gustave III''), също печели овациите на публиката и остава в оперния репертоар в продължение на години. Също както се случва с предишната му опера, нейното либрето също е използвано от други композитори, дори два пъти: от [[Саверио Меркаданте]] за операта му ''Il reggente'' (''„Регентът“''), а след това и от [[Джузепе Верди]] за операта му ''„[[Бал с маски]]“'' (''Un ballo in maschera''). Обер се радва на още няколко големи успеха в Опера Комик: ''„[[Бронзовият кон]]“'' (''Le cheval de bronze'', 1835), ''„Посланикът“'' (''L'ambassadrice'', 1836), ''„[[Черното домино]]“'' (''Le domino noir'', 1837), ''„[[Езерото на феите]]“'' (''Le lac des fées'', 1839) ''„[[Брилянтите от короната]]“'' (''Les diamants de la couronne, ''1841) и ''La part du diable'' (''„Делът на Дявола“'', 1843).

 

Междувременно, през 1842, по желание на [[Луи-Филип]], Обер наследява учителя си Керубини като директор на Парижката консерватория. През 1857 година [[Наполеон III]] го назначава за свой императорски [[капелмайстор]].