Двойно учленена съгласна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 7:
[[приблизителна съгласна|Приблизителните]] съгласни (като {{IPA|[w]}} или {{IPA|[ɥ]}}) могат да бъдат както двойно, така и вторично учленени. Например в [[английски език|английския език]] {{IPA|/w/}} представлява оустнѐна [[заднонебна съгласна]], която може да се транскрибира и като {{IPA|[ɰʷ]}}, но [[японски език|японското]] {{IPA|/w/}} е по-близко до същинско [[устнено-заднонебна съгласна|устнено-заднонебно]] {{IPA|[ɰ͡β̞]}}. Въпреки това в практиката е приложимо използването на {{IPA|[w]}} и {{IPA|[ɥ]}} за обозначаване на оустнѐните приблизителни съгласни.
 
Не се разглеждат случаи на строго определени [[едноударна съгласна|едноударни]] или [[трептяща съгласна|трептящи съгласни]] (като едновременна ''венечно-мъжечна трептяща'' {{IPA|*[ʀ͡r]}}). В [[шведски език|шведското]] [[езикознание]] има опити за признаване на двойно учленени [[проходна съгласна|проходни]] или [[африкат|преградно-проходни съгласни]], най-вече при беззвучната небно-заднонебна проходна съгласна {{IPA|[ɧ]}} (притежаваща свой собствен знак в [[Международна фонетична азбука|Международната фонетична азбука]]). Но при все това научните измервания в контролирана среда така и не успяват да докажат едновременната проходност на две ''места'' на учленение, а подобни звукове излизат или с вторично учленение, или като поредица от две несъщевременни проходни съгласни. (Въпреки названието си, [[беззвучна устнено-заднонебна проходна съгласна|беззвучна устнено-заднонебна проходна съгласна]] {{IPA|[ʍ]}} всъщност представлява беззвучна приблизителна съгласна; името е исторически остатък от времето преди установяване на разграничението.) Подобни звукове могат да се образуват, макар и полагайки известни усилия, но за слушателя е изключително трудно да ги различи, поради което тяхната поява не е очаквана или класифицирана.
 
[[Щракаща съгласна|Щракащите]] съгласни представляват двойно учленени звукове сами по себе си: включват предноезично (понякога и устнено) [[Относително учленение на звуковете#Предпоставеност|предпоставено]] учленение (или въздухоизпускане), заедно със средноезично затваряне на устната кухина, осъществяващо ролята на двойно действие както като второ ''място'' на учленение, така и като управляващ механизъм на заднонебния вдихателен въздухопоток. (Някои от тези щракания са по-скоро мъжечни, отколкото заднонебни, но понятието „заднонебен вдихателен въздухопоток“ се използва и в двата случая.)