Отваря главното меню

Промени

28 байта изтрити ,  преди 3 години
м
форматиране: 2x А|А(Б)
 
== География ==
Село Гореме се намира в [[планина|планински]] район в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Каршияк|Каршияка]]а. Разположено на източните склонове на [[Малешевска планина]], в югоизточното подножие на [[Горемски рид]] на надморска височина около 700 м. [[Климат]]ът е преходносредиземноморски с планинско влияние, зимен максимум и летен минимум на [[валеж]]ите (средногодишна валежна сума около 750 мм). През землището на селото текат [[Цапаревска река]] и нийният приток [[Горемска река]]. Преобладават излужени [[канелени горски почви]].
 
== История ==
С имената ''Гореми'' и ''Горелина'' селото се споменава в [[Османска империя|османски]] регистри от [[1611]]–[[1617]], [[1650]] и [[1660]]. Поминък на населението през [[19 век]] са [[животновъдство]]то ([[овца|овце]], [[коза|кози]], [[свиня|свине]]) и [[земеделие]]то ([[царевица]], [[ръж]], [[ечемик]]). През [[1860]] на мястото на малък [[параклис]] от [[1804]] е построена [[Църква (сграда)|църква]]та „[[Свети Димитър (Гореме)|Свети Димитър]]“ ([[паметник на културата]]).
 
През [[Българско възраждане|Възраждането]] Гореме е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза]], а след [[1878]] към [[Петрич|Петричката]]ката каза на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Гореме (''Gorémi'') е посочено като село със 82 домакинства с 220 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.</ref>
 
По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] 1878–[[1879]] е сформирана местна чета с войвода [[Стоян Янчов]]. В Гореме и селата [[Добри лаки]] и [[Игралище]] се съсредоточават около 400 доброволци. Петима души от селото подписват [[петиция]]та на бежанци от [[Македония (област)|Македония]] до генералния [[Консул (Древен Рим)|консул]] на [[Великобритания]] в [[София]] с молба да бъдат освободени от османско иго ([[5 декември]] 1878).
394 216

редакции