Разлика между версии на „Граница на Мохоровичич“

м
форматиране: 2x А|А(Б)
м (Добавяне на Категория:История на Загреб, ползвайки HotCat)
м (форматиране: 2x А|А(Б))
 
==Характеристики==
Границата на Мохоровичич отстои на различна дълбочина спрямо повърхността на планетата - от 5-10 км под океанското дъно, до 20-90 км под континентите, в зависимост от [[Геоморфология|геоморфологичните]] дадености на съответната област. Под континенталния тип земна кора, в районите с високи планински масиви тя има най-голяма стойност. Най-малка е съответно стойността ѝ при големите водни басейни; по протежение на т.нар. средноокеански хребети, границата е зона на контакт между кората и [[Астеносфера|астеносфератаастеносфера]]та. Като цяло, нееднаквата нейна величина може да се обясни чрез принцип, наречен [[изостазия]].
 
==Установяване==
На [[9 октомври]] [[1909]] на [[Далмация|далматинското]] крайбрежие на [[Хърватия]] се усеща голямо [[земетресение]]. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от [[сеизмограф]] и са анализирани от преподавателя по [[география]] в университета в [[Загреб]], [[Андрия Мохоровичич]]. Той установява, че [[скорост|скоростта]]та на разпространение на [[напречни сеизмични вълни|напречните сеизмични вълни]] на около 60 км в дълбочина рязко се увеличава. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е [[течност|течна]] и се различава от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.
 
== Вижте също ==
562 580

редакции