== Патриарх Дамян в Дюканжовия списък на българските архиепископи ==
За патриарх Дамян научаваме от един единствен наративен източник - т. нар. [[Дюкянжов списък|Дюканжов каталог]] на българските архиепископи от XIII в. Паметникът носи името на своя откривател - френския учен от XVII в. [[Шарл Дюканж]], който е един от първите [[Византийска империя|византинисти]] в света. Изглежда, че неизвестният съставител на Списъка е пожелал да изготви изчерпателен списък на [[Предстоятел|предстоятелитепредстоятел]]ите на [[Българска православна църква|Българската църква]] и на нейната наследничка - [[Българска православна църква|Охридската архиепископия]], като същевременно представя кратки биографични данни за тях. Вероятно поради недобрата осведоменост на автора, но може би и поради факта, че той съзнателно се стреми да запълни текста с имената на клирици, чиято дейност е протекла на територията на древния [[диоцез]] [[Илирик]] (мнение на [[Васил Гюзелев]]), в неговия текст се преплитат реалността и легенарните моменти. Така например първият архиерей, посочен в Списъка, е Протоген, архиепископ на [[София|Сердика]]. Протоген живее през IV в. и взима участие в [[Вселенски събори|I Вселенски събор]], проведен през 325 г. в [[Никея]]. Този прелат не е включен случайно в каталога. Чрез поставянето му начело на Списъка, авторът има намерението да придаде на Българската архиепископия статут на древна църква, което има пряко отношение към международния ѝ авторитет. В този дух като следващи църковни водачи на българите са посочени някои от най-тачените от тях светци. Съгласно Каталога вторият български архиепископ е [[Методий]], славянски първоапостол и брат на [[Константин-Кирил Философ]], починал през 885 г. като предстоятел на архиепископия [[Велика Моравия|Моравия]]. Третият църковен глава на България е Методиевият ученик [[Горазд]], убит наскоро след смъртта на Методий от [[Източнофранкско кралство|източнофранкското]] духовенство в Моравия. Според Списъка на Дюканж той е наследен от [[Климент Охридски ]], за когото [[Теофилакт Охридски]] съобщава, че между 893 г. и 916 г. е ръкоположен за титуляр на нелокализираната все още епископия [[Климент Охридски|Драгвиста и/или Велица]].
Дамян е посочен като петия духовен водач на българите. Текстът за него е изключително кратък и гласи: "''Дамян'' (който светителствал) ''в Доростол, а сега Дриста. При него и България бе почетена за автокефална. Той по заповед на император Романа Лакапина се провъзгласи за патриарх от императорския съвет, а после биде низведен от Йоана Цимисхия''."
