Осуалд Ейвъри: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране, вътрешни препратки; форматиране: кавички, тире-числа (ползвайки Advisor)
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 25:
Роден е на [[21 октомври]] [[1877]] година в [[Халифакс]]. Родителите му са [[англичани]], емигрирали в Канада. През 1877 г. семейството се премества в [[Ню Йорк|Ню-Йорк]]. Завършва [[хуманитарни науки]] в университета Колгейт през 1900 г., но явно чувствайки, че призванието му не е там, записва и завършва [[медицина]] в Колежа за лекари и хирурзи в Ню Йорк през 1904 г.
 
След кратка лекарска практика през 1907 г. постъпва в Лабораториите „Хоугланд“ в [[Бруклин]], където провежда бактериологични изследвания. През 1913 г. постъпва на работа в Рокфелеровия институт за медицински изследвания след покана от неговия директор. През следващите десетилетия работи върху опита по трансформация на [[Бактерия|бактериятабактерия]]та ''Streptococcus pneumoniae'', проведен през 1928 г. от [[Фред Гриффит]] (Fred Griffit).
 
== Научна дейност ==
''Streptococcus pneumoniae'', известен още като пневмокок, причинява [[пневмония]] и е силно смъртоносен за [[мишки]]. Вирулентността се дължи на [[Полизахарид|полизахариднатаполизахарид]]ната му капсула. Безкапсулните пневмококи са напълно безопасни за опитните животни. Гриффит установява, че смес от убити инкапсулирани вирулентни пневмококи и живи безкапсулни невирулентни пневмококи убива мишките. Заключението от опита е, че генетичен материал от убитите бактерии преминава в живите невирулентни бактерии. Естеството на материала по онова време обаче не е могло да бъде изяснено.
 
Ейвъри, заедно с C. MacLeod and M. MacCarty, успява да изолира трансформиращата субстанция. Установяват, че невирулентен [[щам]] от бактерии се превръща във вирулентен, когато към културата се прибави пречистена [[ДНК]]. През 1944 г. публикуват резултатите си и в публикацията, макар и съвсем предпазливо, излагат хипотезата, че „''ако резултатите на настоящото изследване върху химичната природа на трансформацията бъдат потвърдени, то нуклеиновите киселини трябва да се смятат като притежаващи биологична специфичност''“. Казано с други думи, в ДНК е съсредоточена [[наследственост]]та. Тяхната хипотеза е потвърдена след по-малко от 10 години.