Павел Киров: Разлика между версии

 

==Биография==

Киров е роден в костурското село [[Желево]]. Внук е на хайдутина [[Наум Киров]] (Ναούμ Κύρου), учи в гръцко училище при Никола Сидеров и Симеон Симов. Заедно с [[Георгиос Дукас]] (капитан Давелис) отвличат през 1881 година турския каймакамин на [[Лерин]]. В периода 1881-1897 година Павел Киров се намира в [[Атина]], където се среща с политици като [[Стефан Драгумис]]. Другар и четник на хайдутина и войвода на [[ВМОРО]] Коте Христов, като след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и двамата стават андартски капитани. Пред британски журналист Павел Киров споделя: {{Цитат|Аз бях българогласен грък. Бях привлечен в българската партия. Беше ми дадена задача да дойда в Гърция и да пренасям оръжие... <nowiki>[Гоце]</nowiki> [[Гоце Делчев|Делчев]] дойде в [[Кономлади]] и каза: Гръцките свещеници и учители са пречка. Дойде време да играем игра за България. Ние всички сме българи. Трябва да работим за България... <nowiki>[Анастас]</nowiki> [[Анастас Янков|Янков]], от друга страна, казваше на хората, „Македония на македонците“. [[Борис Сарафов|Сарафов]] принадлежеше на българската партия. [[Яне Сандански|Сандански]] беше за македонците. Различията им бяха поради личностно съперничество<ref>[http://www.scribd.com/doc/51166790/Upward-Allen-The-East-End-of-Europe-The-report-of-an-unofficial-mission-to-the-European-provinces-of-Turkey-on-the-eve-of-the-revolution Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.323-324.]</ref>.}}