Джеймс Уотсън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м инфо-кутия - име оригинал
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 25:
 
== Биография ==
Роден е на [[6 април]] [[1928]] г. в [[Чикаго]]. Тъй като е надарено дете, още на 15 години постъпва в [[Чикагския университет]], който завършва през 1947 г. През 1950 г. защитава [[дисертация]] в Университета в [[Индиана]] под ръководството на [[Салвадор Лурия]]. След защитата на дисертацията си заминава да специализира в [[Копенхаген]] при [[Биохимик|биохимикабиохимик]]а [[Херман Калкар]], но през 1951 г. се премества в Кавендишката лаборатория на [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]], където по това време работи [[Франсис Крик]]. Между тях двамата се завързва много плодотворно сътрудничество. Важна роля за откритието им изиграват и ренгеноструктурните [[кристалография|кристалографски]] изследвания на [[Морис Уилкинс]] и [[Розалинд Френклин]] от [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж Лондон]]. След известен период на лутания и неуспехи (описани увлекателно в книгата на Уотсън „''Двойната спирала''“), в началото на 1953 г. те представят своя двойно-верижен модел на структурата на [[ДНК]] (публикуван в сп. „[[Нейчър]]“ на [[25 април]]), който след това е потвърден експериментално от много учени. За това откритие Уотсън, Крик и Уилкинс получават [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобеловата награда]] за [[1962]] г. (Френклин умира през 1958 г.)
 
През следващите десетилетия Уотсън работи като преподавател в [[Харвардски университет|Харвардския университет]] и [[Калифорнийски технологичен институт|Калифорнийския технологичен институт]], от 1968 г. е директор на Лабораторията в Колд Спринг Харбър, [[Ню Йорк]], а от 1988 до 1992 г. е ръководител на проекта „[[Човешки геном]]“ (Human Genome Project). Според Уотсън е напълно приемливо майките, за чиито неродени бебета генетичен тест докаже, че ще бъдат склонни към [[хомосексуализъм]], да извършат аборт.<ref>Макдоналд. „Abort babies with gay genes, says Nobel winner“, вестник ''The Telegraph'', 16 февруари, 1997.</ref>