Джемини (космическа програма): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Wstrwald (беседа | приноси)
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x4); форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 51:
 
=== [[Ракета-носител]] [[Титан II|Титан GLV-2]] ===
Mасата на космическият кораб "Джемини" (3 760 кг.) превишава възможностите на тогавашните [[ракета-носител|ракети-носители]] на [[САЩ]] и поради тази причина за носител е модифицирана по-мощната [[междуконтинентална балистична ракета]] с голям радиус на действие [[Титан II]]. Ракетата е двустепенна с течно гориво и два двигателя за първата и един за втората степен, работещи с [[Асиметричен диметилхидразин|аерозин 50]] като гориво и [[Диазотен тетраоксид|диазотен тетраоксид]] като окислител. Ракетата има известни различия с базовата конструкция, основно свързани с безопасността. В носителя е монтирана система за диагностика и подобрена система срещу отказ на двигателите. Системата за управление на полета е дублирана, което повишава надеждността на ракетно - космическия комплекс. Радиоуправлението е заменено с автоматична система за управление. Доработките на [[Титан II]] са контролирани от [[USAF]].
 
=== Ракетна мишена [[Аджена]] ===
[[ФайлFile:The First Docking in Space - GPN-2000-001344.jpg|мини|дясно|180п|'''Първо скачване; мишената [[Аджена]] снимана от [[Джемини 8]], [[Март]] [[1966]]''']]
Специално е създадена орбитална мишена за скачване на базата на ракетата - носител [[Тор-Аджена]]. Ракетите използват първата степен на ракетата [[Тор (ракета)|Тор]] и втората степен на [[Аджена]] с добавен към нея възел за скачване. По този начин втората степен е извеждана на околоземна орбита и превърната в мишена за космическия кораб "Джемини". При някои от мисиите двигателите на Аджена са използвани за увеличаване апогея на орбитата. Като цяло комплексът ''Тор - Аджена - Аеродинамичен обтекател - Възел за скачване'' се оказва сложен и частично ненадежден. Независимо от проблемите при първите мисии, в които е използван, той изиграва ключова роля в подготовката на американските [[астронавт]]и. Първото скачване в света между космически кораб и безпилотен обект ([[Аджена|Аджена-8]]) е осъществено на [[16 март]] [[1966]] г. от [[Нийл Армстронг]] по време на мисията [[Джемини 8]].
[[Файл:Gemini and Agena spacecrafts Lmb.png|мини|ляво|135п|'''Схеми на "Аджена" и "Джемини"''']]
 
=== [[Космически кораб]] Джемини ===
[[ФайлFile:Gemini 7 in orbit - GPN-2006-000035.jpg|мини|дясно|180п|'''[[Джемини 7]], [[Декември]] [[1965]]''']]
През 1961 г. [[НАСА]] избира [[Дъглас Еъркрафт]], който е главен изпълнител на капсулата [[Мъркюри (програма)|Мъркюри]], за изпълнител на новия космически кораб. През 1963 г. е доставена първата капсула. Със своята маса от близо четири тона, "Джемини" е два пъти по - тежък от [[Мъркюри (програма)|Мъркюри]]. В кораба са въплатени много авангардни технически решения. "Джемини" е първият пилотиран космически кораб с бордови компютър, който улеснява управлението и контрола на мисията. За разлика от другите космически кораби на борда му има [[радар]] и изкуствен [[хоризонт]] - устройства, подобни на тези, използвани в авиационната индустрия. За разлика от [[Мъркюри (програма)|Мъркюри]], който може да се върти само около надлъжната си ос, космическият кораб "Джемини" е проектиран за изпълнение на маневри по трите перпендикулярни оси (напред / назад, наляво / надясно, нагоре / надолу), а също може да променя плоскостта на своята [[орбита]]. Кораба използва тези възможности за скачване с мишената [[Аджена]], която също има свой собствен двигател. Основната разлика в дизайна между "Джемини" и [[Мъркюри (програма)|Мъркюри]] е, че последния е изпълнен по монокапсулна схема, т. е. всички системи са разположени в обема на капсулата и повечето от тях са достъпни единствено през люка на [[астронавт]]а. За разлика от [[Мъркюри (програма)|Мъркюри]], при "Джемини" енергийните източници, двигателите и животоподдържащите системи са разположени в напълно отделен модул, разположен зад кабината на екипажа. Много компоненти в самата капсула са достъпни чрез свои собствени малки люкове за достъп. Така се оформя схемата ''команден модул/сервизен модул'', използвана и при космическия кораб от трето поколение [[Аполо]]. Първоначалното намерение на конструкторите е "Джемини" да кацне на твърда земя, а не в океана. Този проект в крайна сметка отпада и схемата на кацане е както при [[Мъркюри (програма)|Мъркюри]]. Разликата е в това, че капсулата е ориентирана (става възможно поради съвършената бордова апаратура за навигация и управление на полета) по ъгъл близък до хоризонтала, така че топлинния щит първи влиза в контакт с водната повърхност. Това елиминира нуждата за кацане с използване на надуваема възглавница, използван в капсулата [[Мъркюри (програма)|Мъркюри]]. В началото на програмата, краткотрайните мисии имат електрическо захранване с [[акумулатор|батерии]], а по-късно за първи път са използвани [[горивна клетка|горивни клетки]] в пилотиран [[космически кораб]].
 
== Управление на полетите ==
[[ФайлFile:Gemini 5 control room.jpg|мини|дясно|170п|'''ЦУП, [[Хюстън]], [[Тексас]]''']]
Две безпилотни и десет пилотирани мисии са контролирани от новия Център за управление на полетите (ЦУП), разположен в [[Хюстън]], [[Тексас]]. За да бъдат проследявани пилотираните мисии на [[орбита]] е използвана мрежата от радиостанции около [[екватор]]а - мобилни, на кораби в океаните и построените в [[Австралия]] и [[Африка]] [[радиотелескоп]]и за програмата [[Мъркюри (програма)|Мъркюри]]. Същевременно, съществуващата вече глобална мрежа (т. нар. MNT) за засичане и проследяване, която води космическия кораб от старта до приводняването е разширена значително и са усъвършенствани основните и компоненти. Това дава възможност за много точна локация и за прецизно управление на космическия кораб от [[Земя]]та. Всичко това повишава възможностите за осъществяване на засичане, сближаване и скачване с други обекти на околоземна (след няколко години и на окололунна) [[орбита]]. След време операциите по усъвършенстване на глобалната мрежа и нейните елементите ще бъдат повторени отново - за програмите [[Аполо]] и [[Спейс шатъл]]. До днес, Центъра за управление на полетите в [[Хюстън]], [[Тексас]] е действащ и осигурява поддръжка на американските космически мисии.
 
Ред 78:
* [[Върджил Грисъм]] (на [[английски]]: ''Virgil Grissom'');
* [[Джон Йънг]] (на [[английски]]: ''John Young'');
[[ФайлFile:Gemini Profiles.jpg|мини|дясно|400п|'''Всички стартове на Джемини''']]
* [[Гордън Купър]] (на [[английски]]: ''Leroy Gordon Cooper'');
* [[Чарлс Конрад]] (на [[английски]]: ''Charles Conrad'');
Ред 96:
 
== Хронология на полетите ==
Между месец [[април]] [[1964]] г. и месец [[ноември]] [[1966]] г. [[НАСА]] извежда на околоземна орбита 12 [[космически кораб|космически кораба]]а. От тези полети първите два са безпилотни. Останалите десет са пилотирани мисии и са осъществени за по-малко от две години - между месец март 1965 г. и месец [[ноември]] [[1966]] г. В хронологичен ред полетите са осъществени така:
 
{| class="wikitable"