Пере Тошев: Разлика между версии

 

През 1896 година с помощта на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] и [[Димитър Матов]], който пише на училищния инспектор [[Васил Кънчов]], Пере Тошев се премества в [[Солун]] като учител в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 80.</ref> От [[1898]] година се намира в Солун и работи като училищен инспектор<ref>Илюстрация Илинден, бр.25, стр.2</ref>, в същото време е включен в Централения комитет на ВМОРО. През [[1901]] година, след [[Солунска афера|Солунската афера]] е осъден на 101 година крепостен затвор и заточен в [[Подрум кале]], [[Мала Азия]], но през [[1902]] година е амнистиран.

Участва на [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] през 1903 година и се обявява против общо масово въстание. Пере Тошев отказва да заеме поста си в централния щаб, но по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] ръководи [[Мариовски революционен район|Мариовския революционен район]]. След потушаването на въстанието, с помощта на Гьорче Петров, [[Петър Ацев]] и [[Георги Пешков]] възстановява революционните мрежи на организацията в Прилепско.

 

 

===За него===

[[Симеон Радев]] казва за Пере Тошев: