Дизелов двигател: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Вандализъм. Към версия от 15:00, 27 февруари 2014 на Молли
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x3); форматиране: 3x А|А(Б)
Ред 1:
[[КартинкаFile:Dieselmotor vs.jpg|thumb|right|Стационарен едноцилиндров двигател на Дизел MAN- 12 hp, 1906]]
[[КартинкаFile:Lumbar patent dieselengine.jpg|thumb|right|Патент издаден на Рудолф Дизел за изобретението му]]
'''Дизеловият двигател''' е бутален [[двигател с вътрешно горене]], работещ с [[дизелово гориво]]. [[Рудолф Дизел]] (Rudolf Christian Karl Diesel) е разработил и патентовал този нов вид топлинна машина в края на XIX век.
==История==
Ред 13:
==Особености==
 
* Запалването на гориво-въздушната смес става не чрез подаване на електрическа искра в определен момент, както при [[Бензин|бензиновиябензин]]овия двигател, а чрез сгъстяване на постъпилия в цилиндъра атмосферен [[въздух]] и впръскване на гориво в определен момент преди [[Бутало|буталотобутало]]то да достигне '''горна мъртва точка''' (ГМТ). Като следствие от сгъстяването налягането се увеличава до 30-55 атмосфери, температурата на въздуха се повишава от 700К до 900К, което осигурява условия за самовъзпламеняването на горивото. За осигуряване на горивния режим на работа на двигателя, степента на сгъстяване при дизеловите двигатели е по-висока от тази на бензиновите и е границите 15-19 за директно впръскване, 18-24 за вихрокамерно смесообразуване и 20-25 за двигатели с предкамера.
 
* Много икономично използване на подведената чрез горивото топлина. Поради обемно-слойното смесообразуване и качественото регулиране (в едно и също количество въздух се впръсква различно количество гориво в зависимост от режима на двигателя) на състава на горивната смес, дизеловия двигател работи със специфичен разход 200-245 g/kWh при директно впръскване и 230-280 g/kWh за вихрокамерни и предкамерни двигатели. Специфичният разход при бензиновите двигатели се движи в границите 250-325 g/kWh.
Ред 36:
 
'''IV такт изпускане''' е последният от работният цикъл на двигателя. Движението на буталото е от '''ДМТ''' към '''ГМТ'''. Изпускателният клапан се отваря и изгорелите газове излизат поради това, че налягането им е по-високо от атмосферното. След изравняване на налягането, остатъчните изгорели газове биват изтласкани от движението на буталото. Затварянето на изпускателния клапан става след преминаването на буталото през '''ГМТ''' за да не се пречи на инерционното изтичане на изгорели газове и да се подобри пълненето на цилиндъра с въздух.
[[КартинкаFile:Junkers Jumo 205.jpg|thumb|right| Двубутален двутактов дизелов двигател Юнкерс по опозитна схема]]
 
===Двутактов дизелов двигател===
Ред 51:
==Използвано гориво==
 
Дизеловите двигатели работят с по-тежко гориво от бензиновите - то е съставено от по-тежките фракции, получени при преработката на [[Петрол|петролапетрол]]а. Дизеловото гориво се състои главно от парафини - наситени [[въглеводород]]и с формула C<sub>n</sub>H<sub>2n+2</sub>, при n>20 (до 75%) и циклични въглеводороди. Способността на дизеловото гориво да се възпламенява в двигателя се измерва по скала с мерна единица т.нар. '''цетаново число'''. Като еталон за висока възпламенимост се приема веществото цетан (хексадекан C<sub>16</sub>H<sub>34</sub>), на което се дава цетаново число 100, а за най-ниска се приема възпламенимостта на нафталина (0). Дизеловите двигатели са пригодени да работят с гориво, чието цетаново число е около 40-50.
 
Освен с нафта, дизеловите двигатели могат да работят и с олио. Също като нафтата, то е въглеводород, но има преимуществото да не съдържа тежки метали, парафини и сяра и е по-евтино. При правилно използване при предварително подгряване преди впръскване в цилиндъра, олиото гори по-добре от дизела и е по-екологично гориво. За гориво може да се ползва както ново рапично или слънчогледово олио, така и използвано олио.