Уикипедия

Перитонит: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 6x А|А(Б)
Ред 34:
**тотален — възпалението е пълно и разпространено по цялата коремна кухина.
==[[Етиология]]==
Причините за възникване на перитонеално възпаление са многообразни. Обикновено перитонитът е следствие от възпалителни или травматични заболявания на коремните органи, влизащи в групата на острия хирургичен корем (перфорация на [[язва]] на [[Стомах|стомахастомах]]а или [[Дванадесетопръстник|дванадесетопръстникадванадесетопръстник]]а, [[апендицит]], [[холецистит]], [[панкреатит]], остра чревна непроходимост, [[емболия]] или [[тромбоза]] на [[кръвоносен съд|съдовете]] на [[мезентериум]]а, [[травма]]тични и [[Патология|патологични]] перфорации на кухи коремни [[орган]]и при огнестрелни, прободни или други наранявания, ракови процеси и т.н.). В редки случаи перитонитът може да е резултат от бактериално възпаление извън коремната кухина, което навлиза в нея по [[Кръв|хематогенен]] или [[Лимфа|лимфен]] път ([[абсцес]]и и [[гной]]ни възпаления в гръдната кухина или половите органи при жените — стрептококов, пневмококов, гонококов перитонит и т.н.). Конкретната причина за развитие на перитонит е навлизането и размножаването на [[бактерии|бактериални]] [[микроорганизми]] в коремната кухина, на което организмът отговаря с възпаление от страна на пристенната и органната коремница.
==[[Патогенеза]]==
Коремницата притежава собствени защитни механизми, чрез които се осъществява очистването и предпазването на коремната кухина.
*Коремницата има значителни способности да [[Резорбция|резорбира]] и насочва бактерии към локалните [[Лимфна система|лимфни колектори]].
*Мезотелните клетки в повърхностния слой на коремницата могат да се трансфомират в [[макрофаги]] при нужда и да осигуряват [[Имунна система|имунната]] защита на [[Организъм|организма]] при възпалителен процес.
*В самата перитонеална кухина циркулират клетки на имунната система ([[Моноцит|моноцитимоноцит]]и, [[Лимфоцит|лимфоцитилимфоцит]]и и т.н.).
*Коремницата може да се "придвижва" към възпалителния процес и да го ограничава чрез стимулиране образуването на [[фибрин]].
 
Симптоматиката при острите перитонити може да се раздели на обща и местна. Тя зависи от давността на заболяването, възрастта на болния и реактивността на организма. С оглед клиничната картина, лечението и прогнозата се разглеждат следните стадии на перитонита:
* Начален стадий: от началото на заболяването до 6-12-ия час. Болката е основният клиничен признак. Тя е силна, постоянна и е локализирана в областта на засегнатия коремен орган с постепенно дифузно разпространение. Артериалното налягане е нормално, а температурата се повишава до 38 градуса С. Постепенно се появяват позиви за повръщане и силна жажда. Болният „щади” корема и заема принудително присвито положение на тялото. При палпация се установява болезненост по целия корем. Коремът е напрегнат с ясни данни за мускулна защита.
* Късен стадий: той обхваща периода от 12-24-ия час до четвъртото денонощие. Тежкото общо състояние е изписано на лицето на болния като ''facies Hippocratica'' - изострени черти на лицето, хлътнали очи с тъмни кръгове под тях и ноздрено дишане. Телесната температура е повишена, пулсът е мек, артериалното налягане спада рязко. Повръщанията от болния не са така обилни, а [[Дефекация|дефекациятадефекация]]та спира. При [[аускултация]] на целия корем се установява т.нар. гробна тишина - [[Перисталтика|перисталтикатаперисталтика]]та не се долавя и се установява пълна тишина.
* Терминален стадий: след първото денонощие състоянието на болния става крайно тежко с опасност за живота му. Съзнанието е замъглено, болният е отпуснат и адинамичен, пулсът е филиформен и едва се напипва. Повръщането добива характер на ''vomito nigro'' (повръщане на черни материи), което е също лош прогностичен белег.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Перитонит“.