Петко войвода: Разлика между версии

| починал-място = [[Варна]], [[България]]

}}

[[File:St. Ioan church in Maronia where Petko Voivode was receiving communion.jpg|thumb|240px|Църквата св. Йоан в [[Мароня]]- [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]], където се е черкувал Капитан Петко Войвода и след като освобождава града от османска власт през декември 1877, обявява установявенето на българска власт]]

'''Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов''', по-известен като '''Капитан Петко войвода''', е [[България|български]] [[хайдутство|хайдушки войвода]] и [[революционер]], посветил живота си на освобождението на [[Беломорска Тракия|беломорските българи]] и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция.<ref>[http://chitanka.info/text/2247|Николай Хайтов, [[Стою Шишков]], Филип Симидов и Кирко Каракиров – основни източници за Петко Войвода]</ref>

В [[1873]] г. четата става въстаническа. Нарича се ''„Първа българска родопска дружина“'', с устав (от 23 април) и печат с надпис ''„Тракийска Р. Бълг. дружина“'' (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г.

 

[[Файл:Maronia Petko voyvoda fontain.JPG|thumb|240px|Чешмата на Капитан Петко войвода в [[Мароня]] – [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]]]]

В [[1874]] г. на 16, 17 и 18 януари, а след това на 22 февруари в планината Чандърда, [[Енос]]ко, Капитан Петко само с 15 свои хора отблъсква 120 турци. През първата половина на 1874 година към заптийските потери на кърагаларите се присъединяват и войскови части. През май и два пъти през юни Петковата дружина, като извършва марш по 30 км за денонощие в един месец води бой, първо с цял табор войска в [[Димотика|Димотишко]], след това с една башибозушка орда в [[Кърджали]]йско, накрая, пак с редовна войска, на 30 юни в [[Гюмюрджина|Гюмюрджинско]]. Следва нападение върху [[Дедеагач]]ката железопътна станция заради издевателствата на немеца Хумберт върху работниците. Хумберт е глобен 450 златни лири и покорно спира безобразията си. Това вдига на крак [[Цариград]] и лично Одринският валия предвожда 2000 щика войска плюс целия башибозук и всички каймаками от вилаета срещу четата, но напълно се проваля, като единственото му геройство е, че обявява 5000 лири награда за главата на войводата, изтормозва християнските села и изгаря гората Шейнаркурусу до родното село на Петко войвода Доганхисар. Четата се оттегля към [[Марония]] и есента едва не става жертва на заговор да бъдат отровени от местния грък лихвар Калън (Дебелия) Тома, протеже на цариградския Али паша.

 

== Паметта за Беломорския и Родопски войвода ==

Капитан Петко войвода има над 22 паметника в България – [[Кърджали]], [[Крумовград]], [[Ивайловград]] (с. Плевун ), [[Чепеларе]], [[Варна]], на [[Бунарджик]]а в [[Пловдив]], [[Стара Загора]] (в парк Тракия), [[Асеновград]], в [[Морска градина (Бургас)|Морската градина]] в [[Бургас]] и други. За най-внушителен се смята този в [[Хасково]], открит през [[1955]] година, дело на [[Стою Тодоров]]. В десетки български градове и села има улици, носещи името на героя, в Свиленград един от големите квартали се казва [[Капитан Петко войвода (квартал на Свиленград)|Капитан Петко войвода]].