Димитър Каданов (анатом): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 29:
През [[1955]] г. на проф. Каданов е присъдена научна степен Доктор на медицинските науки. От същата година до края на [[1958]] г. той е заместник-ректор по научната част на [[Медицински университет - София|ВМИ-София]]. През [[1958]] г. е избран за член-кореспондент на БАН и до октомври [[1965]] г. завежда нещатно основаната Секция по антропология и анатомия при Института по морфология на БАН, като след тази година минава изцяло на щатна работа в БАН като ръководител на споменатата секция.
 
През [[1959]] г. за монографията, излязла на български и немски език "Морфология на [[Рецептор|рецепторитерецептор]]ите на дихателната и храносмилателната система у човека", му е присъдена [[Димитровска награда]], а в началото на [[1963]] г. - званието изобретател.
 
През 1965 г. е избран за редовен член на [http://www.leopoldina-halle.de/ Германската академия на естествоизпитателите "Леополдина"]. Избран е и за член на Унгарското анатомично дружество, Полското антропологично дружество, Анатомическото дружество на говорещите немски страни и Всесъюзното дружество на анатоми, хистолози и ембриолози в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Проф. Каданов е основател на Медико-биологическото дружество в София и негов подпрецедател. От [[1963]] до [[1967]] година е председател на Републиканското дружество на анатоми и хистолози и от [[1967]] до [[1971]] г. е негов заместник-председател.
Ред 47:
С познанията си, проф. Каданов е направил оригинални изводи не само относно структурата и разположението на рецепторите на езика, гръкляна, гълтача, аналната част на ректума, кожата и други органи, но и за устанояването на функционалното значение на тези прибори, чрез което се постига по-целенасочена обосновка на Павловото учение за невризма.
 
През последните години чрез собствени електронно-микроскопски изследвания са потвърдени неговите светлинно-микроскопски данни за окончанията на нервните влакна в [[Епидермис|епидермисаепидермис]]а и корените на космите при бозайниците. В последните му работи са отбелязани и съществени постижения по отношение на инервацита на гореспоменатите органи при маймуните, с което се изясняват въпроси от [[Филогения|филогенезата]] на сетивните нервни апарати. Всички тези съществени приноси в областта на невроморфологията са намерили широк прием в световната наука. Както те, така и съдържащите се в неговите научни трудове фигури са многократно цитирани от Шьор младши, фон Фрай, Билшовски, Бумке, Телло, Белоножкин, Шимонович, Зазибин, Роси, Краварак, Стюарт, Пипер, Хабонеро, Сето, Хаген, Нойбауер и много други. Много от неговите идеи и опитни постановки се цитират в големи учебници и монографии по микроскопска анатомия.
 
Второто направление в изследователската дейност на проф. Каданов е макроскопската анатомия. Основният му принос е по отношение на развитието и преобразуването на мускулатурата на крайниците при човека, разклоненията и топографията на периферните нерви, симетрията и асиметрията на човешкото тяло.